11 обвинени, само четирима осъдени и двама - на прага на свободата предсрочно. Това е равносметката от делото „Наглите" срещу групата за отвличания и изнудване. Екшънът е от преди 10 години, когато отвличанията на бизнесмени се бяха превърнали в обичайна медийна новина, а отрязаните пръсти и уши - в реален паралел на холивудските криминални истории.
Само седем години след ареста и три след издаването на окончателни присъди обаче българската система на правосъдието проработи на пълни обороти и двама от осъдените са предложени за освобождаване. Превъзпитание чрез труд стопява затвора от 18 и 10 години на Ивайло Евтимов - Йожи и Любомир Димитров - Гребеца до очакване на условни присъди.
Разбира се, никой не оспорва теоретично превъзпитателната роля на затвора. Както е казал поетът - попаднал на хора и станал човек. Когато обаче някъде по веригата се губят милиони, които чакат да бъдат изхарчени, когато стотици хиляди левове обезщетения стоят неизплатени, а не за всички отвличания на групата има наказани, ситуацията никак не изглежда като илюстрация на Вапцаровото стихотворение. Поредицата от добре премислени престъпления не е импулсивен акт, който лесно може да бъде преосмислен като грешка.
Съмненията, че ненамерените пари от откупи са свършили добра работа за предсрочното освобождаване на осъдените, неминуемо ще човъркат жертвите на престъпленията. Какво значение имат 7 години затворнически режим на фона на милионите, които чакат да бъдат изхарчени?
Съдебната система е в основата на всяка правова държава - ако за престъплението няма адекватно наказание (или наказание изобщо), то има проблем. Независимо на какви нива се водят споровете между председател на ВКС, главен прокурор и ВСС, липсата на адекватни решения в казуси като този, води до недоверие в съда. Ако резултатът от „мегаделото" е предсрочно излизане на свобода, то какво правосъдие да очаква човек, чийто правен казус не е „мега"?
За момента прокуратурата е против освобождаването на Наглите, а решението ще бъде взето в рамките на две седмици от Апелативния съд. От това ще стане ясно и подлежи ли на превъзпитание чрез труд съдебната система или продължава да бъде илюстрация на онова, което сме свикнали да виждаме.
