"Това е вече края на дългата измислица, че сме живели в рая на всички времена" се пееше във "Вдигни очи" преди 25 години, времето, в което СДС не беше просто политическо пристрастие, а символ на промяната за цяло поколение.
25 години по-късно "синята" идея вече не е нито мечта за демокрация, нито пристрастие, нито дори злободневие.
По-притеснителното е, че СДС започна да излъчва сигнали, че е преминал и отвъд политическото - в полето на чистопробния алъш-вериш.
Няма как иначе да се обясни новината, че варненската синя ядка си е избрала за председател не кого да е, а Янко Станев - "падналият ангел" на Ахмед Доган, дясната ръка на Кирил Йорданов, ръководителят-движение на електоралните пасажи от варненските ромски махали.
Вечният общинар, който смени 4 (четири) партии, но така и не сдаде властта във Варна. Човекът, когото СДС изгони заради "действия, увреждащи имиджа на партията" преди 10 години, днес отново триумфира начело на местната организация.
Няколко месеца преди ключовите местни избори, СДС-Варна се обзаведе с председател, арестуван за купуване на гласове.
С интерес очакваме "присъдата" на лидера на СДС, Божидар Лукарски, който по стечение на коалиционните обстоятелства отговаря за икономическата политика на държавата.
Ако не беше толкова нахален пример за предизборна всеядност, изборът на Янко Станев щеше да си е проблем на файтона хора, които продължават да поддържат СДС на изкуствено дишане, за да легитимират личния си властови интерес.
Духът напусна тялото на синята партия преди много години, точно както го напуснаха и симпатизантите. Сега вече и фасада не остана.
