Моето момче,
Аз съм Mинистърът, твоят Началник, който те изведох на държавна служба от калта на собственото ти нищожество. Мен ме знае цяла София, но Аз няма да си направя труда да ти науча името, защото откъде накъде ще се занимавам с всякакви портиери;
Да нямаш други началници освен Мене, даже когато ме сменят след 4 години;
Не ми се прави на кумир във Фейсбук и не иронизирай непрекъснато онова, което имаме като държава, защото твоята заплата е на яслата, а фуражът ти го меля Аз;
Не лайквай критични коментари и да не съм те видял на протести, защото Аз съм Министърът, Началник твой, Началник ревнител, който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата им, които и без това отглеждам като в "Мисия Лондон";
Показвам милост до хилядно коляно само към ония, които Ме обичат и не разплакват внучките Ми;
Не изговаряй напразно по телевизията името на Министъра, твоя Началник, защото Министърът гледа и не оставя ненаказан оногова, който изговаря името му напразно;
Помни Пето число, за да го светиш, защото на Пето число Началникът подписва ведомостите и ти пуска заплатата в яслата;
Почитай прекия си ръководител (и майка му), за да ти бъде добре и за да останеш дълго на държавна служба, която Министърът, твоят Началник ти дава;
Не си ритай трудовата книжка, като си въобразяваш, че си свободен гражданин, а не държавен хрантутник на поръчка;
Не ми назначавай врагове по вторичните бюджетни разпоредители, да не те уволня и теб без предизвестие;
Не прелюбодействай с опозицията, че всичко се записва в тази държава;
Не ми образувай нерви, че и без това си имам лични проблеми;
Не пожелавай да осъдя ближния Ми мутрофон, след като съм ял на трапезата му и от брадата Ми е капало...
Тия думи изрече Министърът гръмогласно изсред микрофони, PR-ки и облак от пури, извади 50 лева от джоба си и ги хвърли на масата.
Ето, да се успокоиш, щом си се засегнал чак толкова.
