"Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми...", гордо зазвучава изпълнението на духовия оркестър към Националната гвардейска част.
Часът е полунощ, мястото е катедралният храм-паметник "Александър Невски", а вътре в него току-що е започнало Великденското богослужение, отслужвано от патриарх Неофит. В този момент небето над храма е осветено от празнична заря.
Не, не сте сбъркали нито датата, нито мястото. Просто за пореден път имаме "фърст ин Бългерия".
С риск да проявя скверно кощунство, ще нарека решението на Синода на БПЦ, Дирекцията по вероизповеданията към МС, Министерство на отбраната и Столична община за празничната програма най-малкото странно и неразбираемо.
Не е скандално, не е дори смешно. Тъжно е.
Добре, че нямаме кой знае какво влияние върху по-непросветената останала част от света, че току виж догодина Великденската меса в Нотр Дам дьо Пари бъде озвучена с Марсилезата, Урби и Орби на папата на Ватиканския площад бъде придружено с фойерверки, а руснаците и израелците могат да устроят и спектакъл на военната авиация по случай празника.
Все пак не всеки ден е Великден, какво пречи да го посрещнем подобаващо?
"А може да има заря за рожден ден на всяка една мутра...", каза днес архимандрит Дионисий. Отдавна подозирахме с кого си сверява "Ролекса" висшият клир. Ето ви го официално изречено.
Догодина може да заимстваме още празнични мероприятия от мутренските тържества.
Защо така скромно само с един духов оркестър и една песен? След "Тих бял Дунав" гвардейците да изпълнят Дунавското хоро, "Върви народе възродени" и "Стига робство и тиранство", пък като му се отпусне на събралото се множество душата, да отстъпят място я на оркестър "Канарите", я на Николина Чакърдъкова. И оттам продължаваме напред с празничната програма.
Както казаха от БПЦ днес: трябва да се даде гласност, шум и светлина за най-големия християнски празник. Това "Бяла роза ще закича", Фики Стораро, Тони Дачева, Веселин Маринов...
За огромна част от миряните Великден е синоним на преяждане и препиване, което е донякъде разбираемо. Разбираемо е и, че местната власт организира по всеки повод тържествена заря и концерти, свикнахме да го приемаме дори без изненада.
Когато обаче и църквата започне да губи границите на нормалното, имаме проблем. Ценностен, с пълна загуба на всякакво светоусещане. С такъв духовен елит - толкова.
"... а Радецки гордо плува над златни вълни...". Воистина плува.
