Буквално трима от всеки четири души вярва, че баба Ванга е пророчица, а всеки втори или почти всеки втори смята, че магии има и има хора, които могат да ги извършват. Изследването на "Тренд" за вярванията на българите в магии, пророци, извънземни и конспирации успя да хвърли в смут мнозина.
Изследванията на "Тренд" показват, че вяра в способностите на баба Ванга са показали повече хора (75% от запитаните), отколкото са демонстрирали вяра в Бог (62%) в друго изследване на агенцията от преди няколко месеца - октомври 2017 г. Вероятно има значение как анкетиращите задават въпросите, как точно са формулирани те и т.н., но именно затова социолозите дават и статистическа грешка от около 3%. Това обаче са повече от 3% разлика.
В света, в който живеем, сме свикнали рационалното да е водещият елемент. Магията и конспирациите сякаш са оставени за книгите и филмите или максимум за някакви "глупави" хора, които живеят далеч от нас. Затова и много хора останаха изненадани и възмутени от тези резултати.
Въпросът обаче е наистина ли трябва да сме изненадани от тези данни? Това е силата на простите отговори за сложните моменти. Всеки иска животът да е една идея по-прост, а нещата да са по-ясни. И ако може без да полага особени усилия за това.
Именно това е ролята на човешките вярвания - да дадат обяснения за всичко онова, което не разбираме, чуждо ни е и малко или много ни плаши. Във времена като тези на напрежение, политически трусове, затрупване с информация и глобални заплахи, нормално е човек да иска да си обясни нещата лесно и просто.
И тъй като науката и рационалното мислене рядко дават прости обяснения (или поне такива, за които не е нужно да знаеш значителен брой неща преди това), простите отговори просперират. Те правят света по-ясен. Дават на какво да се опреш.
Такива "истини" за нещата и живота дават както конспирациите, така и "магиите". С тяхна помощ човек може да намери и възможен отговор на въпроса, който притеснява всички - "Какво мога да очаквам от бъдещето".
Идентично е и положението с баба Ванга - хората вярват в нея, защото 1) никой не е оспорвал достатъчно публично, ясно и гласно способностите й, и 2) самите те искат да вярват в нея.
Нека хвърлим поглед назад към 90-те в търсене на обяснение за този феномен.
Мутри, бедни години, бързи промени, несигурност... Интересни времена, както му казват китайците от онова проклятие. В самото общество назрява (или по-скоро се увеличава още от #байтошововреме) един огромен глад за духовност, на който няма кой да отговори напълно.
В този момент православната църква точно преживява своя разкол и се стига дотам, че действително да има "война за територии" между двата Синода - на Максим и на Пимен (а по-късно на Инокентий). Случващото се там, заедно със затварянето на самата църква в собствените си канони кара много хора да се отдръпнат към религията.
Покрай тези драми печелят именно сектите, врачките, гадателките, ходжите и всички, които по един или друг начин могат да дадат на наплашените хора обяснение за проблемите им.
БКП отричаше яростно бог, но за врачките имаше "място в сърцето си". Те бяха ценен източник на информация за службите, които ги лансираха смело в обществото. Та още от това време някак още тогава беше приемливо да се ходи на врачки.
Те предлагат лесни решения за страховете и за проблемите. Само срещу някаква дребна или не особено дребна сума в кеш. А страхове и проблеми за решаване по това време - колкото искаш.
И на фона на всичко това е баба Ванга - блага сляпа жена, за която държавата още отдавна е казала, че може да предвижда бъдещето и да помага на хора в нужда. До нея са се допитвали даже държавници и служби. Медиите се изказват положително за нея.
Иначе казано тя е героят, от който това време и хората в него имат нужда. На мнозина тя напомня онези светци от Библията - изолирана, мъдра и готова да даде помощта си на нуждаещите си.
Докато е още жива опашки с хора чакат пред вратата й, за да им помогне, да осени с мъдрост и да даде съвет. Освен всичко това, тя им дава и един душевен покой, знание, че нещата ще се оправят, или ако не се оправят, поне ще тръгнат по някакъв начин, който можеш да очакваш.
Така на практика, без да иска, тя поема една от най-важните роли на Църквата - силата да дава душевен покой и мир на хората. Всеки почти има някой познат - леля, майка, баба, познато семейство или нещо от сорта, които са били при "пророчицата", докато е била жива.
А оттам нататък е обезсмъртяването в легенда от книги, статии, дописки, разкази на хора, които са я познавали, и на такива, които се правят, че са я познавали, за да се създаде един героизиран и митичен образ. А и никой никога не разказва за онези предсказанията, които са били погрешни.
И историите за нея, както и всички онези други не дотам рационални вярвания дават достатъчно "храна", която да помогне за запълването на тази същата дупка за вяра, за духовно и за нещо повече. Всеки има нужда от своя свят, който земното и битовото. И тъй като живеем в свободно време, всеки може да вярва, в каквото си ще.
Ако ще и да са пълни глупости според другите. Стига да не си ги навира в чуждите лица, всичко е под контрол и всичко е точно.
