Пьотр Толстой, кандидат-депутат от "Единна Русия": "Нужна е дълбока реформа на Европейския съюз, смяна на ръководството му и отказ от политиката на присъединение на страни, които влизат в зоната на национален интерес на Русия".
БНТ: Пожелаваме му, ако влезе в Думата, да води доброжелателна политика към България.
Пьотр Толстой: "Разбира се. Просто ще я купим цялата. Половината от крайбрежието вече купихме".
Светът не е същият след този "журналистически удар" на БНТ.
Да командироваш специален пратеник за изборите в Русия и да произведеш международен скандал от една реплика на местния Николай Бареков - за това се иска особен талант.
Защото ако погледнете биографията на Пьотр Толстой, поспестена на зрителите на БНТ, ще разберете, че тя не се различава особено от възхода на героя на нашето време (от "розовия" период, в което Героят късаше вестници в ефир заради неправилни заглавия).
Дали от превъзбуда заради сигурната победа на Путин или просто от вроден идиотизъм - Пьотр Толстой изръси някаква феноменална глупост, която обаче се оказа достатъчна да впрегне жилите на филите и фобите във Фейсбук.
"Просто ще си купим България" се оказа по-сладка дъвка от поредния скандал между двама български писатели или бисерите от VIP Brother.
В интерес на истината - ако има някой, който трябва да е обиден, това са руските граждани с имоти в България. Очевидно руските политици смятат техните имуществени придобивки за държавна собственост.
Но пък те може би са свикнали - днес Абрамович има Челси, утре Абрамович няма Челси.
Колкото до призивите да тропнем по масата на Путин - дори недолюбваният от русофилите министър Даниел Митов подходи с ирония: "Бих оценил, ако съответните официални руски институции намерят начин да се разграничат от [Толстой]. Ако не го направят, това би означавало, че също като нас те смятат, че на мнението на въпросното лице не трябва да се обръща каквото и да било внимание".
А и ако след всяка глупост, изръсена от роден политик на власт, следваше реакция от обидената чужда държава, щяхме да сме приятели само със Северна Корея. Добре, че сценката на другарката Цвета Караянчева с Пекин и Виетнам например не стигна до китайската телевизия.
Дали Пьотр Толстой си вярва или просто отговаря с подигравка на слагаческото пожелание на репортерката, няма особено значение.
Руските граждани с апартаменти по родното Черноморие са точно толкова страшни, колкото британските такива, заселени около Велико Търново, Барселона или Фаро. Или колкото руснаците, населили Лондон или френската ривиера.
За секунда се запитах какво ли бих отговорил аз на подобно подмятане, ако бях на мястото на руския депутат. И си мисля, че отговорът нямаше да се различава много. Защото уважението е нещо, което трябва да покажеш, че заслужаваш.
