Няма по-брутална илюстрация на тихата лудост, която владее България, от кадрите на рухналата соц-почивна станция, премазала четирима мъже под тонове бетон, желязо и корупция.
Смърт поради професионалната немарливост на любимите хрантутници на държавата - туризмът и строителството.
Без трудови договори, без застраховки, без инструкции за безопасност, извън работно време и против всички правила на здравия разум четирима мъже режат арматура в подножието на 11-етажна сграда пред саморазпад.
По усмотрението на анонимен бригадир, дирижиращ престъпното безумие от безопасна дистанция.
"Хора на черния труд с безглаголно търпение", извозени за 30 лева надница през три фирми в четвърта, от която едната дори няма право да извършва строителна дейност.
Точно преди половин година 15 мъже и жени загубиха живота си, докато "утилизираха" противопехотни мини с чукове в завод "Миджур". Преди това четирима мъже останаха завинаги в калта на мина "Ораново". Преди това - трима души загинаха при взрива на "Петолъчката". За една минимална работна заплата.
Всичко се повтаря като фарс.
Държавата е силно изненадана. Незнайни чиновници угрижено вдигат рамене по телевизора. Синдикатите цъкат с език национално-отговорно, след което се изпаряват, че бързат за Тристранката.
Разликата е, че този път никой не се почувства длъжен да се покаже на местопрестъплението - нито честният частник, нито кметът, нито хвърковатата чета на кабинета.
Следва традиционния предпразничен български траур, а след това забрава за онзи "затъпен, унижен, по-нищ и от просяк, останал без мозък, без нерви" народ. Същият народ, който след шест месеца ще бъде почерпен с 20 лева и две кебапчета, за да гласува.
