В понеделник президентът Георги Първанов одобри поправките в печално известния Закон за електронните съобщения (ЗЕС), срещу които граждани, организации и партии се бориха цели две години. С това той даде началото на Голямото следене и Голямото подслушване на лица, фирми и организации от страна на МВР - практически безконтролно и по всяко време.
Ден след като Първанов похвали българския ЗЕС, германският Конституционен съд обяви доста по-мекия му немски му вариант, направен по същата европейска директива 2006/24/ЕО, за противоконституционен.
„Масовото събиране и съхраняване на данни за водените от гражданите телефонни разговори и посещаваните от тях сайтове в Интернет противоречи на германската конституция. Разпоредбите на телекомуникационния закон и на наказателно-процесуалния кодекс за събирането на данни нарушават основното право за защита на тайната на телекомуникациите"- заяви председателят на Конституционния съд Ханс-Юрген Папир.
Висшите германски магистрати може би са съобразили мнението си и с факта, че 35 хиляди германци са завели най-големия в историята на страната колективен съдебен иск срещу въпросния закон. Сред тях са юристи, лекари, журналисти, политици като Фолкер Бек от Зелената партия и Буркхард Хирш от германската партия на свободните демократи. Подобни искове впрочем са заведени от гражданите и в други европейски страни срещу прилагането на същата евродиректива.
Германският конституционният съд смята, че използването на данните е допустимо само за предотвратяване на тежки престъпления, но изисква създаването на специални критерии и мерки, недопускащи злоупотреби.
Българският президент пък смята, че „ограничението за използването на трафичните данни само за разкриване и предотвратяване на тежки престъпления, за каквото продължават да настояват някои граждански структури, би затруднило борбата със сериозни престъпления като детската порнография, присвояването на самоличност и още някои, които, макар и да не са тежки според българското законодателство, са грубо посегателство срещу правата на личността".
„Това би означавало да се накърни не буквата, а духът на Конституцията, което не бива да се позволява", категоричен е Първанов, който дори не благоволи да изслуша мнението на гражданите, поискали официална среща с него или негов представител по въпроса.
Пита се какво толкова има в германската конституция, което го няма в българската, че управляващите в двете страни да вземат коренно противоположни становища по един и същ въпрос? И откога и кой е назначил българския президент да тълкува конституцията, вместо да я спазва и брани?
Отговорите на тези въпроси вероятно ще ви дадат и отговор на въпроса какво е онова, което го има в Германия и го няма в България.
Дреми му на старото милионерче
той горкия като му гледам очите толквоа пиян че незнае какво говори и какви закони подписа.. нямаш право да се ровиш в личния живот на хората балък!