Нека по изключение тази година оставим настрана въпроса дали трябва да празнуваме Осми март, или не, дали трябва да забравим социалистическата приумица, или да я превърнем във връх на битката за правата на жените.
Да се фокусираме върху друго. Можем да започнем с три имена само от периода между 1 януари и 8 март тази година: Калина, Кремена и Юлияна. Можем към тях да добавим още 33 - на жените, убити миналата година. Или още 27 имена - от 2017-а. И още 22 - от 2016. Това са само убитите от свои близки жени, като от тази статистика отсъства броят на тежко ранените или осакатените.
Има и безброй имена, които за щастие още не са попаднали в черната хроника. Някои от жертвите на домашно насилие подават сигнали в полицията, но това не успява да ги спаси. Някои от тях оттеглят сигналите до полицията (защото "той се промени" или защото той "оттегля" жалбата със заплахи). Според данни на ОССЕ (Организация за сигурност и сътрудничество в Европа) обаче повечето жени (в Източна Европа*) изобщо не подават сигнали и не търсят помощ от властите дори след най-тежките инциденти, свързани с физическо или сексуално насилие. Също според ОССЕ три на всеки десет жени в региона са ставали жертви на насилие от 15-годишна възраст насам. Две трети от жените смятат, че насилието срещу жени и момичета в техните общности е често срещано.
Всъщност как се говори за домашното насилие извън сухата статистика? Представете си как споделяте с приятел, роднина или с полицията, че партньорът ви ви е влачил за косата в коридора, защото сте се прибрали с час по-късно от работа. Представете си как признавате, че сте стояли по нощница пред вратата, защото мъжът ви ви е заключил отвън, но на сутринта е изтрезнял и вече много е съжалявал. Как се споделя това?
Познавам едно момиче, чиято шефка го спаси от връзка с насилник. Жената усетила, че има проблем и помогнала на момичето да си събере багажа и никога да не поглежда назад. Познавам друга, която след години с мъж, който спукваше от бой и нея и децата й, събра смелост да го напусне. Познавам и такава, която след тежък побой се върна при него и така и не се обади в полицията. Всеки познава някого.
Нека тази година опитаме да забравим, че някога Осми март е бил „ден на мама" и зюмбюлите в лепкав целофан. Нека насочим разговора в друга посока и се опитаме този ден да се огледаме в лицата на съседите си, на хората в градския транспорт и привидно влюбената спореща на улицата двойка. Това да се огледаш е първата стъпка към това да помогнеш, така че списъкът с женски имена да не се превръща в черна статистика.
*Изследването на ОССЕ обхваща Албания, Босна, Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Молдова и Украйна. Анкети са провеждани и в Косово.
