Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Трябва нещо силно "у лево" и това не е БСП

Политическият пейзаж в страната в момента е двуполюсен - ГЕРБ и всички останали. Снимка: БГНЕС
Политическият пейзаж в страната в момента е двуполюсен - ГЕРБ и всички останали.

"Добро представяне, но не достатъчно."

Така в един ред може да се обобщи оценката, която Корнелия Нинова сама си писа за представянето на БСП на местните избори. В нея няма нищо изненадващо. Вече десетилетие вот след вот ГЕРБ бие столетницата като "маче у дирек" (за изключението ще кажем после), така че за Нинова и нейното обкръжение е естествено да определят няколко кметове и общински съветници в повече като "добро представяне".

Ръководството на БСП оценка под "добър 4" не си дава, защото това би било като да подхвърли пила на вътрешната опозиция, за да си наточат там зъбите и още по-стръвно да се нахвърлят върху сегашната партийна вихрушка. Не че и сега това не се случва - от местната организация във Варна вече клатят ниновия пост, а Сергей Станишев отново се измъкна от брюкселските сенки, очевидно готвейки се за втори рунд на сблъсъка "Станишев-Нинова" за председателското място през април 2020 г.

Има ли обаче смисъл да се занимаваме с БСП, когато стане дума за онази вече похабена от ползване думичка "алтернатива"? Да, за България може би ще е от полза съществуването не на средняшка, а на по-силна лява партия, която наистина да може да претендира да е противовес на бегомота в дясно ГЕРБ.

С "добър 4" обаче не става.

Тази нужда в момента се усеща по-остро покрай заканите на синдикатите за стачки около неплащането на първия ден болнични или дебата покрай втората пенсия. Или покрай странната ситуация от край време представители на работническата класа да гласуват масово за консервативна партия.

Но докато продължаваме да бистрим кое стихотворение е изпаднало от учебната програма по литература, а не говорим за това как средните училища изстрелват политически неграмотни младежи към урните, така ще е.

В свят на разнообразни предизвикателства, в който най-разумно сякаш е партиите да са по-близо до центъра, а все по-изкушаващо и изгодно става да бягаш към добре забравеното зло на крайностите, да си говорим за десни и леви може би е излишно. Но дебатът у нас продължава да е на дневен ред, макар и в едни натоварени с багажа на миналото граници.

За "скачалите" лявото все ще е лошо. За живелите по "бай Тошово време" то също винаги ще се олицетворява с БСП. Какво остава за онези, които може би са леви, но не припознават столетницата като изразител или защитник на своите идеи?

Трибуквена е думата, но не е партийна абревиатура (все още).

Раздирано отвътре от ноктите на различните лагери в себе си, БСП е далеч от това да се обляга на политики. По-лесно е да се представя като "анти-ГЕРБ" партия; с други думи да се опитва да бъде - пак тази изхабена думичка - алтернатива.

С едни спечелени избори за 10 години - и то може би спечелени по-скоро от личността на Румен Радев - не си алтернатива. Ти си просто част от останалите.

Защото политическото пространство в България всъщност е двуполюсно, но не ГЕРБ и БСП, а ГЕРБ и всички останали.

А това не е задължително добре за ГЕРБ. Най-малкото, годините на доминация водят до отпускане на партийните редици, които биха се стегнали от един истински противник. Управляващата партия беше разклатена от редица скандали през 2019 г., загуби една от основните си фигури в лицето на Цветан Цветанов, и не може да разчита вечно най-вече на харизмата на премиера (или може?). Тя продължава да е първа политическа сила, но ако иска да става по-силна, а не по-слаба, промени ще са нужни и там.

Сблъсъкът със силен противник, дошъл от ляво, може да е пътят към еволюцията на партията на Борисов. Дотогава тя ще продължава да е в позицията да трябва да се занимава не само с БСП, но и с постоянните опити на всякакви демократични съюзи, обединения, седенки, кооперации и пр. да се борят за титлата "автентично дясно" и за няколко гласа от нейната паничка.

Що се отнася до това кой ще е този, който истински ще я предизвика, ако няма да е БСП, а както е тръгнало няма да е, отговорът е много труден.

Десни проекти гледаме покрай всеки следващ вот. Като в игра на тетрис партии и движения се чудят как точно да се обърнат, че горе-долу да съвпаднат в едно цяло. Леви алтернативи никой не се сеща да "инженерства", може би заради (вероятно основателните) опасения, че толкова скоро след 1989 г. в България на друго "социалистическо" и "социалдемократическо" няма да кълве.

Опитите за отлюспване от БСП до момента също не работят. "Движение 21" изисква сериозно раздвижване на мозъчните гънки, за да се сети човек какво точно беше, а АБВ не успя да сбъдне обещанието да не е "поредната, може би четиристотната българска партия" (има го в сайта им, погледнете). Вероятно защото има "алтернатива" в името, тази проклета, проклета дума. Двете заедно събраха 1,59% на последните парламентарни избори през 2017 г.  А Българската евролевица помните ли я? Толкова за опитите за отлюспване.

Големите въпросителни сега светят над главите на Мая Манолова и Слави Трифонов, но там неизвестните са твърде много. Но дори популярността на телевизионния водещ трудно може да предизвика фурор - надеждите на нов Месия вече поохладняха и макар че "Няма такава държава" може би ще се радва на един добър (не по критериите на БСП) резултат, тя няма как да бъде - ох - подобна лява алтернатива. Ако изобщо е лява.

Може би ще е по-логично да водим този разговор след още 30-40 години. Далеч от член първи, Живков, носещото багажа на миналото ляво и възприемането на "соц" като нещо задължително старо и задължително лошо. Може би тогава, в такава среда ще може да се зароди и развие нещо наистина ново, което няма да предизвиква асоциации с повяхнала роза.

Пък кой знае... Може би тогава все още ще живеем в демокрация и ще можем да избираме.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените