Помните ли оня стар виц за палавия мъж и неговата рационална женичка. С две думи: прибира се въпросният посред нощ, а на яката му - следи от червило. Благоверната забелязва, ама вместо да му вдигне скандал, спокойно анализира:
"Имали сте сигурно събиране в службата; ти нали си успешен професионалист - всички са искали да те поздравят и в навалицата някоя колежка без да иска те е изцапала".
Оня кима, един вид - така беше, точно така. Минава се известно време и хубостникът пак се прибира по никое време, тоя път със смучки по врата.
"О, казва тя, сигурно те е ужилило нещо, и за да не се възпали, някои ти се е притекъл на помощ и е изсмукал отровата". Пак кима, такъв явно е случаят.
След някой и друга седмица се прибира съпругата и не щеш ли заварва своя на калъп с някаква фльорца. Ама на калъп на калъп - сериозна работа. Вдига спокоен поглед мъжът и казва:
"Еми, виждаш как са нещата. Умна жена си, ще измислиш нещо".
Прощавайте, че ви го разказах пак, сигурен съм, че не сте го забравяли. И как ще го забравите, като българското гео-политическо фенство много напомня на тая клета разумна дама, която може да измисли за секунда оправдание на мърлявия си любим.
Значи, не искал Путин да ни обиди с това "македонска земя", искал само да подчертае географски ареали в исторически план.
Страхотен екип от мъдреци имал, те го подготвили кое как да рече, даже един вид - намигване към нас било.
Нали се бъзикаме, че първите жители на планетата били македонци, та Вовата ни закача, че едва ли не всяка азбука идва от македонската Земя в македонската Галактика. Майтап е тая смучка, ние какво се връзваме. Давай, голубчик, върши си работата върху нас, има си съвсем разумно обяснение.
Тая история изстина, оправихме се.
Макрон обаче сега рекъл нещо за ограничаване на притока на работна ръка от Източна Европа.
Ние, понеже си го харесваме тоя симпатичен и либерален във всяко отношения младеж, знаем, че не е искал да ни обиди. Ще му измислим оправдание, няма страшно. Ама и Льопенката да беше спечелила, и на нейните глупости щяха да намерят дълбок трансцедентален смисъл радикалните съпруги от Фейсбук.
То и с Тръмп беше така, макар че при него нещата вече изискват екстра експертност, за да се обясни какво е имал предвид и защо му виси отвън (образно казано, да не вземете сега да се засегнете). Пък и нали там меренето е с нечии друг неверен съпруг, та играта със саудитците е само корпаративно купонче, стават такива неща.
Разбира се, ако това беше единствено по отношение на външната политика, с мед да го намажеш. Ама не е!
Тук политическото пристрастие задължително минава през синдрома на търпеливата вярната съпруга, която винаги знае защо нейничкият е бил принуден да направи някоя беличка.
Ами то не е лесно нещо това политиката: и червилце по яката има, и смучки виждаме, и на калъпче се заварваме, обаче това са естествени неща в една връзка. Важното е да обясним за пред хората (и за пред самите нас), че е нормално. Пък и на патриотите какво им е, я как жужат насекомите из въздуха, трябва да се смуче.
Сега, като сме се венчали за Путин по линия на изконното ни русофилство и трепетна любов към културата, дай да го хокаме за всяка забежка ли?! Или пък европейските ни събратя, дето току-що спасиха Старата госпожа (за континента говорим, не за френската президентша) от бездната на популистките реакционери, нека се поолабят и те малко, знаем ги, че имат особени вкусове.
За да е добра жената, важно е да подкрепя съпруга и в най-големите му оливания.
Та спокойно, господа световни и местни лидери, ние тук сме верни на каузата на свещения брак и еманципацията не я разбираме.
Важно е да си имаме голям мечо, в когото да се гушкаме, като ни дошубее от лошите. Знаем, че не искате да ни нараните, просто си имате ваши лидерски си нужди.
Давайте спокойно, вършете каквото знаете, ние сме умни хора, все ще измислим нещо, да ви оправдаем тъпотиите.
Освен вицове, авторът е добре да поназнайва и някои български поговорки. И да се сеща за тях от време на време. Една от тях е: "Каквото повикало, такова се обадило". А във викането доста хора добре се постараха, даже - престараха. Особено пък оня, бившият ни президентин. Точно тоя, накара сума ти българи да се чудят - тоя български президент ли е или радетел за ново турско "присъствие"?
За някои примати, каквото и да им напишеш, те си знаят опорките "за бившия президентин". Като архи вица, разказан от архи Мирча Кришан, че какво и да пита учителката, винаги отговорът е, че "краставицата съдържа 99% вода". Така де, "вярната съпруга"
Дорогая моя Пенелоповна, Онзи ден мернах един от вашите мисловни напъни под статията за Бжежински, където казвате, че благодарение "и на Бжежински", сега можем да пишем свободно във форумите - нещо в този смисъл. Да ви попитам - кой друг освен Бжежински имате пред вид? Ако се затруднявате в желанието си да дадете изчерпателен отговор, аз бих се осмелил да ви предложа моето виждане по въпроса. А то е, че въпросната свобода се дължи основно на СССР /уви - не и на България/. В един момент там просто решиха, че няма да се занимават повече с комунизъм. И докато се чудят какво-що, дойде на власт едно пиянде и за 10 години съсипа държавата им, но това е друга тема. Това на което искам да ви обърна внимание, скъпа, е че там все пак решават. За добро или за лошо, но решават. Взимат решения и поемат съответните рискове. Същото се отнася и за други държави - като САЩ, Великобритания, Китай, Иран, Турция, Унгария, та дори и Германия. Наблюдавате ли такова нещо у нас, скъпа Пенелоповна? Имам пред вид - решения, съобразени с националните интереси /в никакъв случай не с тези на бизнеса/ и нужната за това смелост тези решения да бъдат въведени в изпълнение? Без значение какво щели да кажат от Брюксел, Москва или Вашингтон. Аз такова нещо не наблюдавам, скъпа.
Добре написана статия! Много адекватна метафора на Балканския Синдром, на Андрешковщината ни, от която не е лишен и политическият ни живот и страхотно чувство за самоирония. Добре, че някои хора у нас все още притежават тази черта, иначе трудно се оцелява при всички тези "олабвания" от запад и изток! Ама като сме на кръстопът-така ще е. Евала на онези, които са го разбрали и не се напъват системно да си ги мерят със Запада и с Изтока, а кротко си дремят на кръстопътя и наблюдават как минава животът покрай тях!