До тази сутрин избора на червената фурия Мая Манолова за омбудсман изглеждаше неизбежен. Класическа кампания за светло бъдеще: медиите я "осветиха", а тя едва прикриваше неистовото си желание да се отдаде на гражданската защита (човек ще си помисли, че това да бъде арменския поп й е било детска мечта).
Услужливи неправителствени организации й подложиха подкрепата си, а председателят на БСП Михаил Миков не се поколеба да я прати в авангарда - уволнение чрез повишение.
Не се чуваха гласове срещу нея дори от дясно, което правеше ситуацията да изглежда по-скоро предрешена. Правосъдният министър Христо Иванов също привидя в нея "добър омбудсман". Дори ръководителят на Правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ, до 2007 от БСП) посочи публично, че би подкрепил Манолова.
И докато всичко това се случваше на преден план, във фона Константин Пенчев намекна за сделка и разправа с неудобните: дали един омбудсман е бил добър, си личало по това, че не е номиниран отново (това важи ли за предшественика му Гиньо Ганев?).
В деня на крайния срок за номинации вятърът задуха в друга посока - Менда Стоянова от ГЕРБ блокира разговора за Манолова с припомняне на ролята й в Костинбродската афера, а Петър Москов определи евентуалния избор на социалистката като „недобър ход". Интригата не остана без развитие: изненадващо Реформаторите си спомниха, че постът си има титуляр и в последния момент контрираха с очевидната номинация на Константин Пенчев.
Всичко е добре, когато свършва добре.
Да, обаче, след тази въртележка е редно да се чуят отговорите на няколко прости въпроса:
Защо мнозинството се разколеба да подкрепи отново Пенчев (който впрочем пое поста като кандидат на ГЕРБ)? Защо все пак го номинира, ако е имало резерви?
Кому беше нужна подигравката с Мая Манолова? Нима ГЕРБ си спомни аферата Костинброд едва тази сутрин?
Това ли е прозрачността без граници: подготовка за състезание с един кон и назначение без много обяснения в 12 без 5?
Едва ли е признак на висока властова култура да управляваш с димни сигнали и полуприкрити пазарлъци за постове без публична аргументация. Достатъчно е да се сведе до знанието на електората, че Борисов пил кафе с Местан, Реформаторите - с Миков, а президентът - с Цацаров. А рулетката на апетитните постове се върти и залози валят отвсякъде.
