Кръгом и пак напред

"Адвокатите парадираха напразно", както се пееше в една песен.

Румяна Ченалова се опита да замени съдийската тога с болнична пижама, но дори душевното й неразположение не успя да сломи жестокостта на прокуратурата.

Внезапната възбуда на антикорупционната съвест в съдебната власт се стовари със страшна сила върху съдията от СГС.

Призовка, неподчинение, общодържавно издирване и решетки. Златен трофей в ареста на Националната следствена служба. Липсва само строг, но справедлив прокурорски зов: "Колеги, като всеки престъпник - долу на земята, на колене".

От магистрат с всестранно развити интереси, неизменно засягащи дела с висок обществен или финансов заряд (САПАРД, Октопод, "Соло", "Петрол", "Булгартабак"), Румяна Ченалова се превърна в падналия ангел на съдебната реформа.

Малко му трябва на зажаднялото за кръв обществено мнение за първосигнално триумфално злорадство: "гнилата ябълка окапа", "Ченалова хвана пътя на Братя Галеви", "съдиите бягат като мутрите"...

Никой обаче не се вглежда в отговорността на "компетентните" органи, които до онзи ден мълчаха оглушително, а сега коват реформа по почина на Френската революция, измерваща прогреса си по броя на отрязаните глави, както напомни наскоро Константин Пенчев.

Гонката по устав беше комбинирана с издайническо намигване по посока Париж, където в същия ден Бойко Борисов излагаше пред чужденците обещания за светло бъдеще в компанията на недолюбвания от Цацаров посланик Ксавие Лапер дьо Кабан.

Как ли звучи "Ние ги хващаме" в превод на френски след скандала "Белведере"?

Странно, доскоро държавното обвинение проявяваше удивително любезна разсеяност пред лавината от сигнали срещу Ченалова за конфликт на интереси, нерегламентирани контакти с лобисти върху бели покривки и елементарна немарливост спрямо възложените й дела.

Сега обаче нищо не може да спре непреодолимия устрем за реформа.

Дотам се стигна, че същата тази прокуратура, която една седмица "не разбра", че е изгубила тефтерите на Филип Златанов, се самосезира да проверява болничен лист от старозагорската поликлиника, с който Ченалова планираше да бродира по допирателната на НПК.

Няма лошо в закъснялата справедливост, стига да не беше подозрително селективна.

Историята е показала, че с разправа по сценария "Абсолютен престъпник" прокуратурата рискува не просто да изпере биографията на "дамата с кошниците" от Съдебната палата, а да я превърне в мъченица - от гузно конюнктурно пренапъване.

Ченалова отдавна няма място в съдебната система. Но с днешна дата гонитбата срещу нея прилича на кучешката дилема - колкото и целеустремено да се върти в кръг, все не си хапе опашката.