Разбира се, никой не е питал 14-годишната Нина от свищовското село Морава, нито родителите й дали разрешават снимката със забития в лицето й нож да бъде публикувана в медиите. Наръгана е от брат си при свада между тях.
Някакси обаче тя стига до медиите, публикуваха я един куп сайтове, както и един вестник на първа страница, макар че не се назовава таблоид.
Семейството е толкова бедно, както стана от информациите на кореспонденти в Свищов - и мършавостта на момичето, че дори нямали телефон да извикат линейка. Бащата повел дъщеря си с ножа в лицето из селото да търсят помощ - и срещнали местния полицай, който се обадил на 112. Във филм на Кустурица сцената би имала по-силно внушение отколкото разказана по този банален начин.
Днес вече историята на Нина ще бъде забравена. Хвала на лекарите, извършили животоспасяващата операция.
Мизерията, която за малко надникна от едно българско село през гадна снимка, която само таблоид би си позволил да публикува, пак ще отстъпи място на новините, договорени с пиари и политически посредници.
Днес например в много от медиите ще бъде подобаващо разплискана темата за събралите се в хотел "Еверест" в Етрополе Емил Димитров, Мирослав Найденов, Иван Петров и други такива достатъчно компрометирани хора, които ще се обединят в партия БАСТА (Българи за алтернатива на страха, тоталитаризма и апатията).
Разликата между бастисаното от нищетата семейство от Морава и тия, дето искат пак да ни бастисат - думата е турска и означава нападение изневиделица, е като между управляващите и хората, които събират подписи в тяхна подкрепа и пращат каргото в Министерски съвет под звуците на гайди.
Не можем да попречим на БАСТисващите. Но се присъединяваме към декларацията, написана от колегите Борис Митов (Mediapool), Росен Босев (Капитал), Илия Вълков (Дарик радио) срещу снимката, която си позволиха да публикуват останалите:
"... Няма нужда да цитираме етичните стандарти. За всички е ясно, че те са погазени.
Подобни редакционни решения са доказателство, че българската медийна среда е загубила необходимата доза за мяра и откровено блудства с нормалността, насилвайки границите за възприятие на насилие и болка.
Жертвите на едно престъпление или акт на насилие се използват брутално от журналисти и редактори с патологични изменения на социалната чувствителност. По този начин медиите превръщат слабите и беззащитните още веднъж в жертва.
Всички ние, подписали се под тези редове се противопоставяме на тази деформация. И изпитваме срам от лицата с увредена човещина, които работят в българските медии.
В очакване на ясната и категорична позиция на Етичната комисия по печата..."
Дали ще има такава?