Българите би трябвало да са по-щастливи от руснаците, чиято рубла се срина, но не са. Би трябвало да са по-щастливи от украинците, чиято държава се разпада постепенно, но не са.
България по традиция е първенец във всички негативни класации. Обикновено сме и първи по чувство на нещастие. Поредна анкета го доказва - само 31% от българите се чувстват щастливи, 15% се чувстват съвсем нещастни, а останалите не се чувстват щастливи, нито нещастни.
Най-щастливите хора са датчаните, най-щастливите деца - холандските, най-малко щастливи - българите. Горе-долу така може да се обобщи Европа. В световен мащаб по брой щастливци сме на дъното заедно с Ирак, където от години се води война.
Дори не е нужно да се сравняваме с всички примери, за да установим едно - "Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле" се е впило в народопсихологията до степен, в която на въпроса "Щастлив ли си", отговорът да бъде "не" или "не знам".
За да бъдем щастливи, България трябва да е на три морета, да добива злато и диаманти, а всеки да има поне лимузина и мезонет, но съседът му - не. АЕЦ "Козлодуй" и АЕЦ "Белене" да дават ток на цяла Европа, а "Южен поток" да ги снабдява с газ. Всички да имат високи заплати и да не работят повече, отколкото им е приятно - тоест изобщо. Гинес да признае жените ни за най-красиви, а мъжете - за най-потентни. Заплатите и пенсиите да скочат двойно.
И всичко това важи с пълна сила, но не за онези 31% щастливци. Вероятно не важи и за част от 15-те процента, които са искрено нещастни. Но важи за със сигурност над 60% от хората у нас, които не смеят да се почувстват някак, или са нещастни просто по навик. Да не вземе някой да им завиди за новата кола или за PVC-дограмата.
