Да благодарим на хората в структурите, че може да потрябват

"Затова ли клехме се в любов
чак до гроба, и дори след гроба -
ти да тръгнеш на една страна,
а пък аз за никъде, на друга..."

Тези редове, написани от поета Евтим Евтимов, и изпълнени като песен от Веселин Маринов ("За това ли всичко е било"), едва ли някога повече ще бъдат чути на предизборен концерт на ГЕРБ. Просто премиерът Бойко Борисов не иска.

Това обаче не означава, че Маринов няма да се изявява на сцената в мероприятие на друга политическа сила, нито че зам.-председателят на ГЕРБ в оставка Цветан Цветанов няма да е зад кулисите на такова събитие.

За момента е ясно, че Цветанов приключва с активната дейност в ГЕРБ. Макар по-вярното вероятно да е "Борисов приключи с Цветанов", защото присъдата на лидера "Отива си!" не означава, че всички контакти на низвергнатия с лица от партията ще бъдат скъсани.

На 7 юли, когато ще се проведе извънреден Национален конгрес на ГЕРБ, за да стане оставката му факт, (устави, какво да ги правиш...) Цветан Цветанов ще си тръгне от ръководството на управляващата партия с огромен политически ресурс под мишници – цяла една мрежа от верни нему партийни фигури на различни нива - във всяка една област, ако не и община в страната.

Изключително ценен ресурс, който не може тъй лесно да бъде захвърлен. Самият Цветанов не дава индикации да планира нещо подобно – в интервютата си след подаването на оставка, той никъде не заяви твърдо, че е приключил с политиката. В "момента само е окачил шпайковете на стената" и гледа напред към едно лято, посветено на семейството му. И как да е иначе – местните избори са твърде скоро, за да се впуска сега в ново начинание. А следващият ход трябва да бъде обмислен добре, ако ще е успешен.

Но какво се случи през тези прословути 45 дни? Скандалът, сдобил се с прозвището "Апартаментгейт", първоначално избухна, а след това се превърна в черна дупка за политически кариери. Цветанов – едва ли не лицето на този казус – удържа фронта най-дълго заради значението си за ГЕРБ, но след като другите партийни оставки не бяха достатъчно жертвоприношение, стигна се и до неговата.

Борисов сега казва, че го е "изтеглил назад" и набляга, че това не е повлияло на структурите на партията, нито на резултатите от евроизборите. Тук обаче е пропуснат момент, споменат от Цветанов в интервюто му пред "Труд" - бидейки стратег, който още преди да са минали едни избори, гледа към следващите, той още на 20 януари е предложил хронограма, обхващаща "партийния и организационен период на партията до декември месец".

Т.е. колелото може и да е продължило да се върти в тази посока и с тази скорост, с която Цветанов е предвидил. Това в никакъв случай не подценява ролята на Борисов и неговата бонус-кампания във Facebook с обикаляне из страната и включвания на живо.

Изборите минаха, ГЕРБ победи и макар победата да е "категорична", премиерът има своите критики. Как така може там, където е правено толкова много (под правено да се разбира "строено/ремонтирано") ГЕРБ да не печели!? Изборният резултат е принизен до това "видимите резултати" да се превръщат в наводнение от гласове (без да се взима предвид качеството на някои ремонти, което дъждовете извадиха на показ).

Ясно се вижда разликата в образите, които Борисов и Цветанов градят в публичното пространство след новината за раздялата. Премиерът е в позицията на силния и ядосан лидер; онзи, който тропа с ръка по масата и е тук да въвежда ред и дисциплина; да оправи грешките на другите. Промениха се думите му за Цветанов - от това Борисов да твърди за заместника си, че партията е "негова" (през 2013 г.), да посочва как той не е незаменим. Сигналът от Борисов е ясен – ГЕРБ е и ще бъде негова, не на някой друг.

Принизена е и значимостта на Цветанов за ГЕРБ и то по начин, който може да се тълкува и като леко обиден - към самия Цветанов, към косвената жертва Веселин Маринов, че дори към депутатите от партията през годините, че може би и към избирателите ("Аз влязох в изборите, когато направих ГЕРБ, с 90 процента рейтинг. Да не казвам - магаре да бях вързал за депутат, те ще го изберат").

Борисов е ядосан и има това право. Неговата популярност без съмнение превърна ГЕРБ в това, което е. А грешки и прегрешения на други хора в партията, които оставят най-малкото впечатления за злоупотреби, се превърнаха в слаби зони за нея, по които опонентите не пропуснаха да открият огън.

После премиерът трябваше да шие раните с живо включване на живо от ремонта на "Хемус", че дори отстраняване на някогашния "мотор на ГЕРБ", който според него вече е за ремонт.

Не е като Цветанов да му е оставил голям избор с ултиматума – старите постове и работа "както до момента" или пълно оттегляне. Зам.-председателят на партията също е проявил егото си, отхвърляйки идеята да работи като редови член в партийната централа, но без да има медийни изяви. "Според вас това редно ли е и това нормално ли е за един човек, който през всичките тези 13 години е работил за структурирането и създаването на партия ГЕРБ?" беше една от малкото реплики в интервюто му за bTV, в която пролича обида.

Той обаче звучи много по-различно от Борисов в интервютата, които даде до момента. Сякаш зае ролята на жертва – по-смирен е, зарича се да не казва "лоша дума" за човека, с когото е работил 18 години, и сипе благодарности – към избирателите, към членовете на ГЕРБ, към структурите, към администрацията... Човек ще си каже, че не е бил отстранен от партията, а е спечелил награда.

И може би е. Защото Цветанов няма да си тръгне с празни ръце от ръководството на ГЕРБ и е малко вероятно шпайковете да останат на стената. Тук не говорим само за онова, което таи в папките на съзнанието си като информация за всички основни лица на партията.

Сам набляга как е обикалял из села и паланки, за да изгражда структурите. А в тях без съмнение и до днес има много "негови" хора, които каквато и да е борисова чистка трудно ще замени с подготвени кадри в следващите няколко години. Говорим за хора, които могат да предоставят на Цветанов безценна информация за случващото се по области, за планове, конфликти, възможности. А това превръща доскорошният втори в ГЕРБ в изкушаваща възможност за всяка друга политическа сила.

И отново опираме до варианти. Вариант 1 – нов политически проект, каквито в България се създават по няколко покрай всеки вот, без значение от типа му. Рисков за Цветанов вариант, тъй като е нужно друго основно лице (или вече ни писна от месии?) и твърде много работа в организационен план.

Вариант 2 е по-интересен. Цветанов вече, уж небрежно, подметна, че е получил предложение лично от председателя на по-малка партия да работи там. Не е изключено той да се превърне в "мотор" за някоя друга политическа сила. Проблем ще е само очевидното му желание да е в предните редици – неговата сила е като организатор, а не като медйно лице. В момента той със сигурност не е точно магнит за гласове, но същевременно каквото и да е ново негово политическо начинание не може дълго да остане в тайна.

Ясно е, че да се настигне ГЕРБ е почти невъзможно, но това не изключва възможността някоя дясна формация да бъде "вдигната" до степен, че да стане значима за бившата му партия като фактор в парламента – както успяха да направят Реформаторския блок през 2014-а, или Обединени патриоти през 2017 г.

Ето защо целта няма да са местните избори, а парламентарните такива през 2021 г.

Така че Цветанов спокойно може да си позволи лято със семейството си, стига да поддържа работните контакти топли, а натрупаните през годините възли – здраво стегнати.

А за Веселин Маринов изяви в предизборна кампания все ще се намерят.

Новините

Най-четените