23:15 ч. на 31 декември. Вместо да съм с гостите си в хола в очакване на 2020-а, стоя на пода на кухнята и се опитвам да успокоя скрилия се зад печката котарак. Домашният ни любимец стоически издържа - само с леки стресвания и уплашени погледи към прозорците - гърмежите на пиратки и бомбички в квартала, започнали още в ранния следобед.
Побърза обаче да си намери убежище, когато шумът достигна такива нива, сякаш Нова година вече е дошла. Или сякаш някоя държава с повече от 12 изтребителя е избрала да се присмее на нашето “За много години!” с ракетен обстрел.
За пръв път се сблъсквам с това какво е да имаш животно в дома си, което да е принудено да преживее стреса на новогодишната нощ и начина, по който ние - "най-интелигентният вид на планетата" - отбелязваме смяната на календара. С колкото се може повече гърмеж, сякаш се опитваме да кажем на целия свят: "Ето, издържах още една година!". Ами… поздравления?
И не, шумът от пиратките не е проблем само за животните. Докато гледах как "смелчага" от съседния вход от безопасността на терасата си хвърля бомбички към зелените площи, а после се крие зад прозорците си, се сетих за мои познати - и негови съседи, които трябва да мислят не за спокойствието на куче или котка, а на едногодишното си дете. Искрено се надявам, че са прекарали новогодишната нощ далеч от квартала, далеч от София и цялата тази пироманска истерия.
Казусът около използването на фойерверки и пиратки експлодира в лицата ни в края на всяка година. Също така бързо обаче изветрява заради всички други по-мащабни проблеми, които следващите 364/5 дни предлагат за пръв или пореден път. Лесно е да обърнеш гръб на нещо, което е тема само за няколко часа от всяка година. Това обаче не омаловажава пироманския проблем на Нова година.
Културата ни на отбелязване на това събитие в някаква степен показва и докъде сме се развили като общество. Може да звучи преувеличено, но в инатливата употреба на пиратки и бомбички проличава както отношението ни към другия, така и към собственото ни здраве.
В Германия например фойерверките и пиратките също са част от новогодишните традиции - факт, но същевременно се търсят начини за ограничаване на тяхното използване, а обществото застава зад тези усилия - не само в защита на спокойствието си, но и на околната среда.
И у нас опити се правят. Най-очевидното решение е забраната. Редица общини правят стъпки в тази насока, но по шума и дима е видимо, че резултатите са нулеви. Контролът на употребата на бомбички и фойерверки, особено когато “стрелбата” се извършва от дома, е почти невъзможна.
Нека бъдем сериозни за секунда - не можем да очакваме полицейски патрули и общински служители да обикалят от квартал на квартал в новогодишната нощ и да следят от коя тераса политат фойерверки, за да пишат глоби на място или - още по-абсурдното - да осъществяват масови арести.
Столичният общински съветник Карлос Контрера призова за една по-сериозна стъпка - промени в Закона за оръжията, боеприпасите и взривните вещества, за да се спре масовата продажба на пиратки, бомбички и фойерверки. Но в законите често остават вратички, през които при достатъчно желание може да се премине. Пример за това е Швеция, където нелегалният внос и онлайн продажбите се сблъскват с въведените забрани.
В крайна сметка дори при наличието на забрани и контрол, основната отговорност пада върху потенциалните ползватели.
Съзрели ли сме да се откажем от една опасна - за здравето, спокойствието, че и за въздуха, който дишаме - новогодишна традиция? Можем ли да живеем, без сами да пускаме фойерверки, а да оставим тази чест само на общинските власти и професионалистите?
За съжаление, не сме. Да, много от познатите ми изобщо не планираха купуване на пиратки и фойерверки в бюджетите за новогодишните си партита. Но това е заблуда, породена от балоните на личните ни познанства, която яростно се пука при сблъсъка с гърмежите на реалността на 31-ви срещу 1-ви.
Всяка хвърлена пиратка в някаква степен е и олицетворение на бунта срещу забраните и ограниченията. Неслучайно дори да призовеш учтиво да се ограничи хвърлянето на пиратки и бомбички на Нова година, всичките ти аргументи ще бъдат погазени от универсалното "Ще правя каквото си искам". Нагласа, която очевидно се среща за много други неща по света - не проблем на българския манталитет, а на човешкото мислене като цяло, който все още не може да бъде преодолян.
Нужна е друга нагласа, но това не е лесно, дори когато го има риска за здравето на всеки хвърлящ. Водени от идеята, че точно на тях нищо няма да се случи, големи и малки (благодарение на големите, закупили арсенала) дават своя принос към новогодишните “бомбардировки”. Цифрите след това говорят, че поне част от тях са сбъркали. Общо 730 души са минали през "Пирогов" след различни инциденти, като по-тъжното е, че 240 от тях са деца. Сериозно пострадали от пиратки са седем души, но когато става дума за нещо, без което спокойно можем да минем, и един е много.
Най-тежък (и фрапиращ) тази година е случаят с 3-годишно дете от Ихтиман, което е с ушна травма, след като семейството му е гърмяло пиратки на двора. Къде сега са злите норвежци, дошли за децата на България? Или, казвате, няма проблем да го оглушиш, когато си е твое?
И това обаче са цифри, които цитираме всяка година, но които бързо ще се разсеят като дима от поредната пиратка.
Но надежда има - забраните очевидно ще зачестяват, а може би - отделно от тях - все повече ще стават и тези, които преценяват, че е по-добре да отбележат идването на новата година без буквално да гърмят парите си през прозореца, на двора или на улицата.
