Един от най-мръсните изрази в последните няколко години определено е "политическа коректност". Идеята за цензурата в името на общото благо, на ненаранените чувства и всеобщото разбирателство...
Политическата коректност е пример за това как една добра идея, може да се изроди в момента в който напусне аристотеловата златна среда.
Къде обаче е тази тънка граница, чието прекрачване буди протестите, къде е балансът между правото на отделния човек и ритането на обществения кошер с пчели, които могат да те нажилят до припадък?
Да искаш ООН да промени терминологията си относно бременните на "Бременен човек" определено все още се намира много отвъд тази граница. И подобни опити за либерализиране на отношението към различните не само не помагат за каузата, а дори напротив, правят работата по нея в пъти по-трудна.
Защото простата истина е, че повечето хора само се дразнят на подобни неща, независимо дали става въпрос за нечие изконно право. И най-често дебатът за легализиране на пореден пол, за настояване децата да са безполови пред закона, а "после те да си решат сами", и т.н. само създава стена от недоверие сред обществото. И по-лошо - измества разговора от решаването на други, далеч по-належащи проблеми като например, че все още различните хора са обект на насилие.
Въпросът тук е какво в крайна сметка искат да постигнат радетелите за безполовата бременност. Кухи "победи" или реален напредък?
В основната си част борбата за права при сексуалните малцинства изразява именно желанието тези хора да бъдат приети като част от обществото, да имат равни икономически и социални права с останалите хора.
Когато обаче в тази така или иначе спорна тема се намесят меко казано ексцентрични и радикални за масата предложения, няма как да не се надигне вълна на отрицание към цялата група. И съответно всякакви опити за обществено приемане стават меко казано трудни.
Подобно на физичните закони за съпротивлението, обществото следва свои собствени правила, в които една промяна няма как да не предизвика съпротива.
Колкото по-голяма е промяната, колкото по-странна, причудлива и неприятна за по-голямата част от обществото е тя, толкова по-остър е отговорът му. Толкова по-осезаемо е и напрежението.
Според политическата теория прокарването на каквито и да е промени въобще се постига или със сила, натиск и сериозна подкрепа, или бавно и постепенно.
И ако напрежението по дадена тема е толкова голямо, колкото в случая, правилната стратегия действително е "На час по лъжичка", за да не може да се избегне по-сериозната съпротива. А това малко или много си противоречи с всичките идеи за безполови бебета и тем подобни.
И да, предложението за въвеждане на термина "бременен човек", който да замени "бременна жена", само по себе си е нищожно. Факт е обаче, че то създава излишен шум, чийто единствен ефект е да създава допълнително напрежение.
И ако борците за равни права наистина искат да постигнат нещо, трябва да отбележат това и да осъзнаят, че няма как и да прокараш радикалните си идеи, и обществото да ги приеме с отворени обятия.
