16 октомври 2024-та се превърна в ден за историята както за английския, така и за германския футбол. На тази дата Томас Тухел беше назначен за мениджър на Англия и даде своята първа пресконференция в Лондон.
Извелият Челси до титлата в Шампионската лига треньор бе решил да отдаде почит на момента и цитира Пеле: "Уембли" е сърцето, столицата и катедралата на футбола - мисля, че Краля беше абсолютно прав за това."
След разочароващия престой в Байерн Мюнхен, Тухел едва ли си даваше сметка колко важно е назначението му за германския футбол, а по-скоро просто беше благодарен за отворилия се пред него още един шанс да се докаже на най-високо ниво.
Но фактът, че германец ще води "трите лъва" на Мондиал 2026 е наистина исторически. Десетилетие или две по-рано това би било немислимо, и то не само поради вечното съперничество на двете нации на зеления терен и политиката.
До 2010 г. успешните германски треньори предпочитаха да работят в съседни страни или евентуално в Испания. Като Юп Хайнкес, който спечели Шампионската лига с Реал Мадрид през 1998 г. Но през последните 15 години репутацията на германските наставници нарасна значително - до голяма степен благодарение на Юрген Клоп.
Откакто харизматичният треньор се присъедини към Ливърпул през 2015 г. и събуди спящия гигант, точно както беше направил в Борусия Дортмунд преди това, вратите за германските специалисти се отвориха широко. И днес Премиър лийг и Чемпиъншип охотно приемат немски мениджъри.
"Клоп има своята роля, но мисля, че това е неизбежна част от функционирането на английския футбол - казва Джонатан Хардинг, автор на Mensch: Beyond the Cones, книга за немската футболна система. - Всеки иска да намери следващото голямо чудо в занаята."
Към момента в първите две дивизии на Англия има четирима германскоговорящи мениджъри.
Фабиан Хюрцелер върши впечатляваща работа в Брайтън след Роберто де Дзерби, австриецът Оливър Гласнер издигна Кристъл Палас на следващото ниво, а Даниел Фарке се бори за нова промоция с Лийдс, след като вече изведе Норич до Висшата лига. Дани Рьол, който бе в щаба на Саутхемптън и германския национален отбор при Ханзи Флик, пък е начело на Шефилд Уензди.
Сред предшествениците им бяха Ралф Хазенхютъл, Давид Вагнер и Ян Зиверт - всеки от тях свързан с Клоп или Дортмунд по един или друг начин.
Именно престоят на последния на "Анфийлд" разви идеята за определен тип мениджъри, които се лекота превключват от германски вълни на английски, а освен това отборите им играят зрелищно.
"Когато говорим за влиянието на един конкретен немски треньор в Англия, тогава трябва да споменем Юрген Клоп, който поради специфичните си лични умения, включително комуникационните си качества, реториката и футболната си интелигентност, стана един вид пионер на този процес", казва Ерих Рутемьолер, който ръководи треньорските обучения в Германия по време на реформите в началото на новия век и след катастрофалната кампания на Бундестима на Евро 2000.
Наред с много други, Рутемьолер е преподавал на Клоп и Тухел във времето, в което двамата преследват елитен лиценз в родината си. И докато 80-годишният футболен ветеран изобщо не подлага на съмнение свършената от Клоп работа и прокараната от него пътека, той подчертава и огромното значение на образователната система, насочена към наставниците.
"Веднага след Втората световна война започнахме да въвеждаме обучителна система за треньора - обяснява Рутемьолер. - Сеп Хербергер проведе първия семинар за преподаватели по футбол през 1948 г., така че е доста интересно колко дълго продължава това развитие. Ние със сигурност бяхме пионерите в Европа в това отношение."
Доверието в младите
С прогреса на футбола като игра и на Германския футболен съюз като институция, подготовката на треньорите става по-всеобхватна и комплексна. Курсовете подготвят специалистите детайлно за това какъв ще бъде животът им, след като застанат край тъча, като включват интензивни обучения по тактика, комуникация и медийно представяне. Истинското развитие обаче идва с практиката.
"Трябва да отчетем подобренията в националната футболна култура в Германия. Знам, че миналите поколения са гледали на германския футбол в международен план като тромав, прекалено прагматичен и т.н., но това не е перспективата, която имах в ерата на Клоп - споделя Стивън Ръсел, научен специалист в Университета на Манчестър (Manchester Metropolitan University), който работи за местния гранд Юнайтед. - Доколкото ми е известно, при тях е имало големи промени и нововъдения в начина, по който работят школите на клубовете в национален мащаб."
Сред тези промени една се откроява изключително много пред останалите, смята Хардинг.
"Едно нещо, за което не се говори достатъчно, е футболът до 19 години в Германия. На треньорите на U19 отборите в страната се гледа като на потенциални кандидати за елитния футбол", обяснява той.
Хора като Фарке и Вагнер развиха уменията си с резервите на Дортмунд, като същевременно знаеха, че са наблюдавани от отбори от първия и втория ешелон у дома и в чужбина. Правим уточнението, че дублиращите тимове в Германия обикновено са от играчи до 21 или 23 и се състезават в четвъртото ниво.
"Мисля, че немският футбол е добра трибуна за изява, ако се интересувате от работа в Англия - отбелязва Стивън Ръсел. - Чисто като стил пасва на Острова по-добре от другите топ лиги в Европа. Физиката е от сериозно значение и преходът към Англия става някак си по-лесно. Един треньор-средняк в Серия "А" или Ла Лига е много по-малко вероятно да има възможността да покаже как се справя с физическата интензивност неговият отбор, отколкото неговия колега на същото ниво в Бундеслигата."
Без робуване на бивши звезди
Промяната в културата в германския футбол доведе със себе си до възхода на треньори с неособено впечатляваща кариера на играчи, а в някои случаи и на такива, които не са помирисвали терен.
"Не може да се надценява колко важно беше назначението на Юлиан Нагелсман", отбелява Хардинг.
Последният стана мениджър на Хофенхайм на 28-годишна възраст, без да е имал професионална кариера като играч.
Като юноша не се представя никак зле, но всичко за него приключва в ранните му 20 като играч на резервите на Аугсбург в шеста дивизия.
На други места на континента на бившите играчи, особено на тези, които са били звезди по смисъла на качествата и популярността си, често им се предоставят възможности за треньорска кариера почти веднага след пенсионирането.
Понякога, всъщност доста често, това води до катастрофални резултати. Начело на Ковънтри Франк Лампард загатна, че може да притежава всичко необходимо, за да бъде успешен мениджър, но последваха шумни провали в Челси и Евертън. Да не отваряме дума за Уейн Руини, който постоянно получава съвети да се откаже от този занаят.
Що се касае до Германия - преди имаше убеждение, че добрите футболисти по естествен път стават и добри наставници, но това мислене се промени, отчасти благодарение на хора като Нагелсман и Тухел.
"Играч и треньор са две различни професии - казва Рутемьолер. - Някои могат да съчетаят и двете, но трябва да инвестират в обучение то си. Аз съм убеден, че докато се подготвяше да изкара лиценз, Чаби Алонсо научи толкова много нови неща, надхвърлящи познанията му от дните му като играч."
Следващото "голямо чудо"
Впечатляващата кариера на терена или семейните връзки могат да помогнат за първоначалния тласък на един треньор, но те отдавна не са автоматично печеливш билет от лотарията. Въпреки това лидерите на следващото поколение немски треньори са с добре познати фамилии - Дино Топмьолер и Себастиан Хьонес.
И двамата играха на прилично ниво, макар и никога в елита.
Дино е син на дългогодишния наставник в Бундеслигата Клаус Топмьолер, а Себастиан - на бившия треньор на Херта Дитер Хьонес и племенник на легендата на Байерн Мюнхен Ули Хьонес. Въпреки че и двамата идват от известни футболни семейства, те се доказаха сами благодарение на качествата си и вече са свързвани с редица отбори от целия континент.
Дори извън най-големите лиги обаче германските треньори си остават търсена стока.
Така например - през февруари шотландският Мъдъруел назначи Михаел Вимер, бивш треньор на Аустрия Виена и асистент на Пелегрино Матарацо в Щутгарт.
"Ако се получи, ще изглежда като гениален ход от страна на ръководствата на клубовете", казва Хардинг относно нарастващия апетит на отборите от Чемпиъншип към сравнително неизвестни специалисти от Германия, но същата логика важи и за Мъдъруел.
Ако не се получи, тогава ще се завърнат към предишните си стратегии, но с нарастващия брой германски треньори, които правят име в чужбина, е доста вероятно да видим все повече и повече такива като Клоп и Тухел в най-близко бъдеще.
