Ако човек съди за българското общество само по коментарите във Facebook, ще реши, че сме общност от хора културни, с висок интерес към литературата и изобразителното изкуство.
В крайна сметка нито "безплатният" болничен, приет от парламента в четвъртък, нито изборът на нов главен прокурор, нито дори констатацията "съсипаха я тая държава" успя да събере толкова интерес, възмущение или реакции, колкото новите корици на поредицата за малкия вълшебник Хари Потър.
Седемте юбилейни издания излязоха на пазара на 13 ноември - датата, на която през 2000 година се появява за първи път на български романът "Хари Потър и Философският камък" и с това манията по малкия магьосник, завладял целия свят, посажда своите семенца в България.
Вместо радост обаче, изданията предизвикаха спор, какъвто българското интернет пространство не е виждало от приказките на Братя Грим насам. Заради илюстрациите.
Техният автор - Любен Зидаров, е всичко друго, но не и непознато име. Със 70 години творческа кариера зад гърба си, той е повлиял върху развитието на редица по-млади илюстратори днес. Освен това със сигурност сте чели "Приказките на Шехерезада" или "Андерсенови приказки" с негови илюстрации. Любен Зидаров е голямо име, когато става дума за изобразително изкуство.
Именно него избира издателство "Егмонт". Те не просто решават да преиздадат книгите, които могат да бъдат намерени в други издания и днес на пазара, а прави нещо повече - ангажира за изрисуването на кориците им художник с име и опит, илюстрирал над 200 заглавия - български и световни. Издателството дори дава още един нюанс в избора - това е един от малкото илюстратори в света, получил подкрепата на Дж. К. Роулинг, за да изрисува изданията.
Оказва се обаче, че нищо от това няма значение, когато гласът на Facebook публиката вземе връх.
Благодарение на социалните мрежи повярвахме, че всеки не просто има право на мнение, а и че задължително е прав и мнението му е меродавно. Всеки усети свободата на словото като свобода да разбира от всичко, да говори за всичко, и да коментира всичко, независимо дали е в сферата му на експертиза, познание или дори - интерес.
Светът се превърна в място на мненията, не и на знанието. Място, в което чуждата позиция губи смисъл и значение. Така и авторитетите се обезцениха - в блатото от мнения еднаква тежест има това на изкуствоведа и това на строителя, независимо за какво става въпрос. Странното е, че човек по-лесно приема някой без опит и експертиза да говори за теми от сферата на изкуството, отколкото някой без опит и експертиза да му построи основите на къщата.
Помислете си колко добре можеше да си живеем, ако всеки с плам и ярост се впуска да защитава теми от своето собствено поле на експертиза. Може би тогава малките микроскандали нямаше да обземат общественото пространство, а големите теми щяха да достигат повече хора. Кой знае. Може би тогава и фразата "СъсипАха я тая държава" щеше да звучи отслабено.
Защото свободата на словото е право, но и отговорност. Право е на всеки да изкаже мнението си. За щастие, в достатъчно много отношения има и право на избор - като това към коя корица да посегне. Въпрос на усет и разбиране обаче е да прецениш по коя тема да изкажеш мнението си и именно тук се крие и усещането за отговорност.
Има хора, които харесват Пикасо и такива, които харесват "Просто Спас". Това значи ли, че едните и другите трябва да се хванат за гушите? Има и такива, които слушат рок и такива, които „избухват" на класическа музика. Това как засяга почитателите на рапа? Има фенове на Дейвид Линч и фенове на Франко Дзефирели. Кому е нужно едните или другите да бъдат съдени?
Има такива, които харесват старите илюстрации на "Хари Потър", и такива, които се радват от появата на новите. Изкуството не е еднозначно, нито еднопластово. И в това е неговият смисъл.
Ако не харесвате новите илюстрации на "Хари Потър" - купете си изданието със старите, никой няма да ви спре. Както и никой няма да ви попречи да опитате да издадете книга със свои илюстрации. Все пак би било добре, ако решите да проектирате сграда без елементарни познания по строителство и архитектура, някой да ви спре.
Защото всеки има право на мнение, но е хубаво всеки Потър да си знае гьола... тъй де - пръчката.
Жив и здрав да е гореспоменатият 95 год. Илюстратор, но аз още със неприятни спомени се сещам за неговите илюстрации на иначе любими мои книги от моето детство. Не смятам, че днешните деца заслужават също да им развалят четенето и спомена за любимите им детски книги със същите неприятни “картинки”.
Нека им! Още мразя Хари Потър заради рекламната кампания на филмите от преди двайсетина години. Иначе, ако трябва да съм сериозен, Любен Зидаров е абсолютен некадърник, съсипал всяко издание, до което лепкавите му пръсти са се докопали. Тоя човек винаги, ама винаги е "рисувал" като петгодишно със забавено умствено развитие. Много ясно, че хората ще недоволстват. Кой ще иска да купи за детето си книга с картинки, в която картинките ще го отвратят от четенето? Иначе, аз за тия издания не знаех, и за недоволството не знаех. Научих от тая статия. Ама, егати, като разполагаш с прекрасните оригинални корици на поредицата, защо поръчваш дизайн от некадърен соцняга, чиито "илюстрации" никой от нас не харесваше като дете (а бяха плъзнали и по учебниците, веричката им) и които са просто грозни?
Когато се изказват високопарни мнения в стил "Вие там, плебеите, я да си траете!", не е лошо нещата да се разглеждат повече в дълбочина и по-малко - емоционално. И с по-малко тежки обвинения, след като самият анализ сам по себе си също е лично мнение без особена експертиза, защото, така като гледам, госпожица Димитрова е журналист, а не изкуствовед. Та... за контекста... Какво е "Хари Потър"? Отговорът е - детско-юношеска поредица, написана от британска писателка. Кога се преиздава "Хари Потър" в България? Отговорът е - в 2020 г. В края на 2019 г., ако трябва да издребняваме. Отговорът на тези два въпроса прави илюстрациите на Любен Зидаров неадекватни, анахронични и не на място. Ръбатите кошмари, които той рисува, не допадат на съвременния читател и това не е защото съвременният читател е неук идиот. Малцина са хората, които наистина биха харесали тези криви картинки, а какво остава за деца. Тук, разбира се, изключвам авторката и подобните на нея "интелектуалци", които побързаха да заемат страната на Зидаров. Те побързаха да припомнят на според тях простоватата публика, че хей, той и Мондриан е рисувал квадрати, но го имаме за гений. Пък, нали, Кандински с неговите геометризми - да не говорим. За съжаление, разликата между Мондриан и Кандински от една страна и Зидаров от друга е от небето до земята. Колкото до самия Зидаров и неговите... хм... творения - те биха били приемливи в контекста на самостойни и автономни художествени произведения, а не като илюстрации и то на детски книги. Както казах, контекстът на Зидаров е тотално сбъркан. И за това не е виновен самият той. Между другото, преди има-няма няколко седмици тук имахте интервю с Антоний Христов, който е авторът на "Немо" и човек, който, как да кажа... може да рисува. Да не говорим, че Анто от бая време вече е в България. Ако бяхте преодолели желанието си за псевдо-интелектуалстване и назидание, можехте да му врътнете една шайба и да го поразпитате дали някой въобще му е звънял да го пита може ли, не може ли да илюстрира това-онова.
Няколко въпроса: >>...За съжаление, разликата между Мондриан и Кандински от една страна и Зидаров от друга е от небето до земята. >...Антоний Христов, който е авторът на "Немо" и човек, който, как да кажа... може да рисува.>...Ръбатите кошмари, които той рисува, не допадат на съвременния читател и това не е защото съвременният читател е неук идиот.
От коментара ми не излезе нищо, само цитатите. Отказвам се.
Основната разлика между Мондриан и Зидаров, прочее, е, че единият не е соц-илюстратор на детски книжки. Това е важно. Ако Егмонт толкова са искали някой голям български илюстратор да направи кориците за юбилейното издание, защо не се свързаха с, примерно, Евгений Йорданов? Или с Петър Станимиров? Или с Димитър Стоянов? На прима виста, нали... Толкова много талантливи илюстратори с опит в оформлението на корици за фентъзи имаме, има и купища млади и талантливи художници, които с удоволствие биха работили по този проект, а те се хвърлиха на стогодишен "народен художник", който драскоти като детенце и за когото понятия като "пропорции", "детайл" или "перспектива" явно нямат значение.
Леле, каква арт дискусия се завихри. Срещу соросовата комсомолка Златинка и соц динозавъра Зидаров се изправили културтрегер до културтрегера, мила моя майно льо. И интересното е, че двама от най-активните нямат деца, и я завъдят, я не. Е, какво ви бъркат, тогава илюстрациите, бе неуважаеми? Или още по детски се захласвате по Хари Потър? Ми, като не ви харесва, не ги купувайте, бе. Издателството ще инкасира загуби. И какво от това, вие акции ли имате от него? Ако е толкова изтъкнат соц динозавър, Зидаров трябва да е илюстрирал детски книжки и през моето детство. Нямам спомен. Помня илюстрации от Марайа, проф. Илия петров и Густав Доре. Аз израстнах без Дисни, дъщеря ми израстна без Хари Потър, и, представете си, още сме живи. Внукът е още малък. Ако не забравя ще питам майка му дали ще му купи Хари Потър.
Аз лично съм фен на "Хари Потър", смятам книгите на Роулинг за брилянтни и нямам нужда от деца за да ги смятам за такива. Проблем? Зидаров е един от най-известните български илюстратори и то от няколко периода - човекът е на 95 години. Мнението ти, предвидено да е заядливо и хапливо, просто те прави незапознат с темата човек, който джафка за спорта и дори не зачеква самата тема, а именно илюстрациите. Тоест ти дори не можеш да напишеш едно "харесва ми" или "не ми харесва", без да намилаш твоето си.
Приятно прекарване с Хари Потър, канче. Последното нещо, което оскам е да ти нарушавам естетическата наслада. Аз сам си казах, че съм незапознат с темата и смятам да си остана такъв. Само ви се чудя на акъла.
Ами, дедо, аз фен на Хари Потър не съм - както казах, още ми държи от ужасяющата рекламна кампания покрай първия филм. От друга страна, фентъзи гийкче си падам, и то фентъзи гийкче, което неведнъж е купувало книга само заради оформлението и/или илюстрациите. Ей, сега наскоро си взех "Към небето" на Брандън Сандерсън най-вече заради нечовешки яката корица - която, между другото, е напълно уникална и с такова нещо книгата не е издавана никъде по света. (Ама "Артлайн" в цялост знаят как се прави оформление на фентъзи книга май по-добре от горе-долу всичките други български издатели. Жалко само, че преводите им невинаги са на толкова добро ниво.) А на Марайа и аз ги помня илюстрациите. Хубави бяха. И на Вадим Лазаркевич също. На Чудомир сборниците, илюстрирани от самия него, също изглеждат прекрасно. Ама я виж Лазаркевич как рисуваше и сравни неговата работа с това горе. Ето пример: https://static.dir.bg/uploads/images/2018/03/01/31965/768x.jpg Или това, пак негово: https://i2.offnews.bg/events/2014/03/12/309531/1394656170_3_559x345.jpg Та така. На Егмонт гаврата наистина няма да я купя. И дано реализират загуба, защото последното, от което жанрът има нужда, е грозотията на Любен Зидаров да се приема като нещо нормално. Затова от недоволството полза има.
Гийкай си фентасито, Драконче, лошо няма. И аз в момента препрочитам The Lord of the Rings. Без илюстрации, не ми трябват, за да си представям. То и кой илюстратор е виждал хобити, орки и елфи? Както казал попът на художника "Чадо, къде си видял ангел в маратонки?" "А ти, отче, къде си видял ангел без маратонки?" Аз пък, съм виждал Аспарухов багатур с електронен часовник. Правилно се ориентираш - не ти харесва, не купуваш и точка. А Мондриани и Кандински купуваш ли? Виж, Мараиа, Лазаркевич и Чудомир са от преди и моето детство. Стойнистното остава.
След успеха на филмите направени по поредицата, подобни илюстрации са просто нелепи. Най-малкото защото историите и филмите не са за 5-6 годишни.
btw, и 10 годишната ми дъщеря е в потрес. Специално за дедо, дето знае руски, ситуацията е поредната итерация на познатото: "Хотели как лучше, а получилось как всегда"
Благодаря, ХР. На дядо това е последната грижа, но оценявам жеста. Обаче не е зле, като цитираш на руски, да преведеш, иначе някои няма да го разберат. Специално тоя цитат съм свидетел, че не го разбраха нито дъщеря ми, нито зет ми.