4 часа през нощта. 50-годишен пациент в хирургичното отделение на софийската окръжна болница "Св. Анна" трябва на следващия ден да претърпи операция. Толкова много му се пуши обаче, че откача и тръгва да бие лекари и медицински сестри наред в 4 часа посред нощ.
Преди да го спрат да си запали, той дори се бил подготвил, като сложил гумени ръкавици на камерите. За тази част със скриването от камерите той впоследствие признава. За боя - не. По думите му едната от медицинските сестри сама се свряла в ъгъла шокирана, без да я е удрял.
Ами да, те медицинските сестри обикновено така си правят... свират се в ъгъла, без да има повод за това.
Както и да гледаме на тази ситуация, разиграла се в нощта на четвъртък срещу петък, тя звучи безумно нелепо. Чак би било комично, ако не беше толкова реалистична и позната като сюжет - "пациент бие лекари". Дивият запад, ама по български...
Но не е смешно. Отчайващо е, защото това е поредният случай, в който някой си позволява да напада медицински лица, защото нещо не му е кеф.
Лекарите и медицинските сестри са едни от най-уязвимите на публични критики (и не само) професии, при които грешката на единици най-често означават клеймо върху всички - цели болници и дори целия бранш.
Не е като да няма поводи за гняв срещу лекари и болници - в медиите виждаме достатъчно случаи на немарливост, небрежност или дори костващ животи цинизъм, които завършват фатално. Само преди дни видяхме подобен пример за това с починалото дете.
Значи ли това, че всички лекари са такива? Доверието в медицинските институции - местата, където отиваме най-уязвими и най-изплашени - е опасно ниско - опасно както за пациентите, така и за лекарите.
В първия случай ставаме свидетели на това как все повече хора прибягват към самолечение с всевъзможни рецепти от баба и от интернет, докато във втория просто наблюдаваме как бият лекари и медицински лица.
Защото, дори да оставим настрана проблемите в махалите и балканския скандалджийски манталитет на някои пациенти, пак стигаме до казуса с доверието.
Много са причините да се стопи вярата в лекарите - от затягащото се убеждение, че те "тровят с хапчета и медикаменти, за да ти вземат парите", до примерите за професионално прегорели медици, които от всичко видяно в работата са загубили човешкото си отношение.
В ръцете на държавата е само единият край на този проблем - поведението на лекарите и пресичането на вътрешното схемаджийство, в което на гърба на пациента се изкарват някакви пари в повече. За това се изисква повече контрол, повече прозрачност и отчетност - и преди всичко - реформа на системата, която гледа на пациента като на клиент.
Не трябва да забравяме и условията на труд, в които са принудени на даботят медиците. При изключително високите нива на стрес и отговорност, те карат безкрайни смени на работа заради недостиг на персонал или на финансиране.
Ниското заплащане на медицинските сестри често ги принуждава да работят на две места, за да покриват разходите си. В част от случаите, когато обществото вини лекарите, дори те нямат вина, защото не определят нито легловата база в лечебното заведение, нито определят правилата на бюрокрацията.
Но ако това е една безумно тежка реформа, която изисква желязна политическа воля, то други мерки, които поне да гарантират сигурността на лекарите все пак може да бъдат приети.
Парламентът в петък прие на първо четене промените в Закона за МВР, в които, освен всичко друго, е заложено, че всеки, който вдигне ръка срещу полицай или пожарникар, ще бъде глобяван. Предвидената глоба е 2000 лв. - не много, но определено не и малко.
Подобно решение лесно може да бъде приложено и спрямо лекарите. Не толкова заради самата глоба, колкото за да се усети ясно и по джоба, че всяко агресивно действие ще бъде наказвано. Без отлагане, без точещи се дела с години - сигурна глоба, която те удря директно в бюджета. А каквото и да си говорим, там боли.
Да, това само няма да реши проблемите на здравеопазването, но със сигурност ще повлияе положително върху поне един от тях.
А пък кой знае, току-виж повлияе и върху целия този манталитет, който казва на някакви хора, че е в рамките на допустимото да се развилнеят и да правят проблеми, просто защото така им е скимнало. Просто защото някой не им е дал да пушат в болница.
