25 дни - точно толкова време мина между първата клетва на дясното-реформаторско-национално-отговорно-алтернативно-възродено българско правителство и първата му данъчна "реформа" - възстановяване на десятъка върху лихвите по депозити.
В крайна сметка - на 25-тия ден от носенето на мандата ГЕРБ обърна и опозиция, и партньори срещу себе си с любезната молба да се възстанови в пълен размер любимият данък на Симеон Дянков (но пък си издейства още по-голям обхват на задължените лица).
Самото Министерство на финансите си призна, че "приходът" от данък-лихва е малко над 17 млн. лева - които сигурно не покриват дори разходите по събирането им.
Дори психотерапевтичното обяснение с насилствен стимул за събуждане на "спящите" пари не издържа особено - системата сама се регулира, като свали до рекордно ниски нива доходността по влоговете.
Напорът да се увеличи данъкът върху лихвите по депозитите звучи като най-големият виц на 2014 г., в която Бурканбанк спокойно може да получи наградата за банка на годината.
Годината, в която цяла верига от държавни институции "проспа" фалита на четвъртия по големина трезор - КТБ. После заприщи за половин година 3,7 млрд. лева законово-гарантирани депозити в него. И най-сетне - принуди същите тези данъкоплатци да платят още веднъж сметката - с 2 млрд. лева заем от пробития държавен бюджет.
Жалко, че в Бюджетната комисия не членува острието Красимир Велчев, който преди две години защитаваше нововъведението на Дянков с аргумента, че така най-после щяло да се спре облагодетелстването на хората, които не искали да работят.
(С това прозрение си заслужи номинация за Нобелова награда за икономика лично от Иван Костов)
А на всеки по-критичен коментар Велчев отговаряше с фундаменталния похват на милиционерската икономическа школа - журналистите да декларират конфликт на интереси (т.е. банковите си сметки), преди да задават въпроси.
Странно - никъде в 63-те страници на иначе детайлно разписаната предизборна програма на мандатоносителя не пишеше, че първата му работа ще е да вдигне (вместо да се премахне) един от най-безсмислените данъци.
Не че някой си прави труда да чете програмни документи, но дори и по основополагащото деление ляво-дясно вече трудно се ориентира човек.
Уж-левицата въведе уравниловката на плоския данък, а пък уж-десницата си кърпеше дефицитите с невъзстановеното ДДС на частния бизнес.
Уж-левицата даде премиерски мандат на разбивача на учителски седенки Пламен Орешарски и се сети, че се води социалистическа партия чак когато излезе в опозиция. За сметка на това - уж-десницата е на път да сбъдне и най-смелите мечти на синдикатите, само и само да отчете малко повече събрани данъци.
