Институтът за пазарна икономика (ИПИ) публикува силно критично становище за предложения от Министерството на финансите законопроект за държавния бюджет на България за 2025 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г.
Според ИПИ финансовото министерство е закъсняло неоправдано много с представянето на бюджетната рамка, като по този начин не е спазило Закона за публичните финанси.
Оттам посочват още, че "предложеният бюджет предвижда промяна на модела и широкия консенсус за финансовото управление на страната".
Икономистите смятат, че в проектобюджета за догодина има заложена нова философия на "прекомерна намеса" на държавата в живота на българите, която налага рекордно ниво на разходите, нови данъци и ясна заявка за увеличение на данъчната тежест върху работещите българи и бизнесите "на светло".
"Бюджетът предвижда огромен ръст на разходите с над 20 млрд. лв. през следващата година - увеличение с над 25% спрямо 2024 г. при очаквана инфлация от 2,4% и реален ръст на икономиката от 2,8% през 2025 г. Заложени са разходи в размер на 98,9 млрд. лв., което е 46% от БВП - рекорд в новата стопанска история на България и увеличение със 7 процентни пункта спрямо текущата година", пишат от ИПИ.
Оттам алармират за вдигането на осигурителната тежест с 5 процентни пункта до 2027 г., появата на изцяло нов данък върху подземните богатства, както и за отмяната на увеличението на прага за регистрация по ДДС, "което трябваше да облекчи десетки хиляди предприемачи".
От ИПИ смятат, че за тези мерки липсват аргументи, както и оценка за въздействието.
Техните разчети показват, че вдигането на осигурителната тежест само по себе си ще доведе до сериозна загуба на доходи за всички работещи българи - над 3 млрд. лв. до 2027 г.
"Комбинацията от увеличение на осигурителната тежест и увеличение на максималния осигурителен доход ще доведе и до загуба на конкурентоспособност, в т.ч. сериозен удар върху индустрията, която е под натиск от ръста на възнагражденията, както и натиск върху дигиталния сектор, който губи конкурентни предимства спрямо други страни в региона", се казва още в анализа.
От ИПИ критикуват сериозно и вдигането на заплатите в МВР и в Министерството на отбраната, което ще коства на страната допълнителни 2,148 млрд. лв. или 1% от БВП.
"В общ план, Министерство на финансите отказва да провежда разумна бюджета политика по отношение на разходите, като не предлага мерки за обуздаване ръста на разходите... Вместо структурни решения, насочени към създаване на благоприятна среда за иновации, инвестиции и висок икономически растеж, проектът залага на еднократни мерки за финансиране (данъчна амнистия), последвани от вдигане на данъците за всички работещи", пишат от Института в позицията си.
Бюджетната рамка в периода 2025-2028 г. залага бюджетен дефицит в размер на общо над 25 млрд. лв., като бюджетният дефицит през 2026 г. се разширява до 3,6% от БВП. Комбинацията от висок бюджетен дефицит, натиск върху разходите и спорни приходи от еднократни мерки и увеличение на данъци е силна червена лампа за фискалната устойчивост в страната, става ясно още от позицията.
От ИПИ предлагат в Бюджет 2025 да бъдат заложени следните мерки:
- Намаление на консолидираните публични разходи под 40% от БВП за 2025 г., като увеличението им е в рамките на номиналния ръст на БВП;
- Ревизия на решенията на парламента от периода февруари-април 20224 г. и отказ от прекомерното увеличение на разходите за персонал на МВР и МО;
- Отказ от увеличението на осигурителната тежест и поемане на ангажимент за запазване на данъчната среда в средносрочен план;
- Отказ от въвеждане на нов данък върху подземните богатства;
- Отказ от предложената данъчна амнистия и замислената роля на ББР;
- Отмяна на всички данъчни преференции и субсидии - различни ставки на ДДС, ваучери за храна, компенсации за ел. енергия;
- Повишаване на събираемостта на приходите от сектори, които към момента получават необяснимо благосклонно данъчно третиране, в т.ч. хазарт и ТОЛ система;
- Пренасочване на 1/5 от данъка върху доходите към общинските бюджети;
- Актуализация на данъчните оценки на имотите към текущи пазарни равнища.
Оттам настояват и да се приемат мерки, насочени към повишаване на инвестициите и икономическата активност:
- Бърза амортизация (100% в първата година за машини и оборудване, транспортни средства, компютри и софтуер);
- Данъчен стимул за разходи за иновации и развойна дейност (признаване на разходите за развойна дейност в двоен размер при определяне на данъчния финансов резултат);
- По-ниско облагане на едноличните търговци и дребния бизнес;
- Намаление на осигурителната тежест с поне 2 процентни пункта
"Приемането на бюджета в този вид означава загуба на конкурентоспособност, силно негативен сигнал за предприемачи и инвеститори, заявка за отнемане от разполагаемия доход на българите и опасност за устойчивостта на държавните финанси", се казва още в позицията на Института за пазарна икономика.
