Димки, флашки и хайку на шльокавица

За някой грях ръце всесилни издигна Бойко и наказа... Яне.

Дванайсет часа съветникът по "корупционните въпроси" жужеше с позабравения си репертоар по трите националните телевизии.

Още не избърсал фон-дьо-тена от сутрешния блок на Нова телевизия, вече си късаше ризата по бТВ, а оттам с прибежки и прибягвания кацна в БНТ да разяснява, че всяка крива, успоредна на партийната линия, е права.

За капак - докато се пържеше на амбразурата, Михнева едва не му изяде хляба, като се самопредложи за съветник на Борисов.

Да си признаем, Янев е позагубил бойна форма. Изобщо не беше единодушен със себе си, когато се кълнеше, че доносническият sms не бил това, което е.

Не е лесно да работиш обратна връзка по трансмисиите между "независимите" власти. Колкото повече се оправдаваш, толкова по-дълбоко потъваш в плаващите пясъци.

А още помним с какъв плам същият герой бранеше "неопетнената" биография на прословутата Венета Марковска. Помним и с каква спешност се наложи да се неутрализира непреодолимото й желание да става конституционен съдия, след като качи цялата държава на главата си.

Историята помни още много кадрови подвизи на Яне Янев - ракетата-носител за безславната политическа кариера на Волен Сидеров (когото издигна за кмет на София през 2003 г.).

По същото време непримиримият борец за ред, законност и справедливост се сдоби със собствен градоначалник - феодалът от Велинград Фидел Беев (който веднага след това пристана на Ахмед Доган, а малко по-късно финишира с присъда за финансови измами).

Още по-пресни са спомените от интерлюдията на Янев с Алексей Петров, приключила с внезапна заповед "кръгом" и скоростно прехвърляне на партийните структури в актива на ГЕРБ.

Ей така преминава световната слава: между димки, флашки и хайку на шльокавица за "dvete kaki".

С такива помощници не ти трябват врагове. Както някой написа доста сполучливо преди дни: Яне не можа да уволни Борисов с билборд, но ще успее с един sms.