Виртуалният кошмар на "Московска" 33 - "Спаси София" - излезе от Facebook и стъпи на политическия терен с първата официална заявка за кандидат-кмет и програма.
Дали София има нужда от "спасители" е въпрос, по който може да се философства до безкрай. Но не може да се отрече, че 3 месеца преди изборите всички партии с претенции за лидерство в столицата допуснаха да бъдат изпреварени с ход напред. И за това могат да винят само собствената си ленивост.
Групата за натиск има юридическа регистрация от 2016 г. (чрез фондация "Спаси България"), но няма организационна структура по партийно подобие, няма представителство в СОС или администрацията, няма особено разпознаваеми разклонения в други градове на страната. Влиянието й досега се дължеше на сръчност в социалните мрежи и на способността да провокира вторично медийно ехо чрез критични илюстрации на градоустройствения стил "Хубаво е, но не е готово".
Въпреки че "Спаси София" използва образа на Йорданка Фандъкова за окарикатуряване на всичко грешно в управлението на Столична община в последните десетилетия, ГЕРБ не е партията, която трябва да се притеснява от обезкървяване заради появата на новия претендент за власт.
Потенциалните гласове, които би спечелило сдружението, никога не са били и няма как да бъдат целева група на Фандъкова през 2019 г.
Това са хора, които по-скоро ще пишат "дъждовен" изборния 27 октомври, отколкото да се пречупят и да пуснат бюлетина за ГЕРБ от първия тур. Именно тогава ще се реши ключовото разпределение на местата в СОС.
"Спаси София" обаче поставя в шах коалицията "Демократична България" заради риска от известно разпиляване на подкрепата сред гласуващите "гневни млади хора" в София.
Ако се стигне до предизборно разсейване на сбора от политически активните, образовани, финансово независими, недоволни от управлението, екологично загрижени софиянци, то претендентите за техните бюлетини нямат особено сериозен шанс за класиране на балотаж. Не и в решителен сблъсък с твърдите партийни ядра на ГЕРБ и БСП.
Само преди 4 години Реформаторският блок беше втора политическа сила в София - трудно защитима позиция с днешна дата както заради събуждането на Социалистите от будната кома, така и заради раздялата със СДС и Движение "България на гражданите", загубата на парламентарно присъствие, липсата на субсидия и странната неспособност за концентрация на вниманието по важните теми от локалния политически живот.
"Да, България" и ДСБ все още не са подписали официално споразумение за общо явяване на местния вот, въпреки че съюзът им се очаква по подразбиране.
По стара "автентично-дясна" традиция, очакват се и нелицеприятни интриги около обхвата на ветрилото от евентуални партньори, номинирането на кандидатите, подредбата на листите, преизчисляване на тежестта на отделните й съставни звена и най-вече - финансирането на кампанията.
Няколко седмици преди планираното обявяване на обща платформа се появи бегач по периферията на собствения им терен. Статистически неравностоен играч, който обаче разполага с бранд, лице и професионално структуриран план. Разполага и с преимуществото на политическата tabula rasa - 31-годишен кандидат за кмет без предходен политически опит.
Безпартийното досие може да се тълкува от всеки колебаещ се избирател като "независимост", докато обвързаностите не се родят от само себе си в хода на кампанията.
Не всичко в плана им за София отразява предпочитанията на център-десните избиратели, особено идеите за увеличаване на местните данъци и такси. Предложението за продажба на нови общински жилища с безлихвени кредити за млади семейства напомня повече на щедрата програма на БСП от 2017 г., отколкото на нещо, под което би се подписал привърженик на икономическата свобода.
Вижда се и известен стремеж за "надскачане на боя" с пожелателни обещания, които не зависят нито от кмета, нито от СОС, и просто няма да се сбъднат без мнозинство в Народното събрание.
Без достоверна социология трудно може да се гадае каква част от инфлуенсърската сила на "Спаси София" ще се преобразува в реален тласък за разходка до урните наесен. Но за разлика от други банални изборни години в София този път всеки глас ще има значение за разпределението на силите в СОС и кметството.
Преминаването от страната на питащите към страната на отговарящите в София не е чак толкова трудно за изпълнение. През 2015 г. бариерата за влизане в СОС е била под 6200 гласа. Ефектът обаче невинаги оправдава предварителните очаквания.
Всичко е въпрос на цели. Ако амбициите на "Спаси София" са свързани с разбъркването на картите в партийните централи, вече го постигнаха. Ако е опит за своеобразно "превалутиране" на гражданско влияние в самостоятелно политическо представителство, няма да е нищо ново под столичното слънце. СОС винаги е бил добър трамплин към националната политика.
Ако включването им в местната политика е заявка за участие в по-широк опозиционен фронт, то това няма как да стане без очертаване на кръг от допустими партньори - а част от привържениците им вече ги умоляват да не сключват пакт с "изхабените политици"... Deja-vu от преговорите на ДСБ и "Да България" през 2017 г., чийто провал ги остави извън парламента.
