"...Убитите лежат тихо в незнайните си гробове, празни очи в нас вперили, нощем костите им глухо вият като подземни фанфари.
А палaчите им гордо ходят сред нас, закичили кървавите си ревери с "Герой на Народна Република България"
Имало е по-мрачни времена. Имало е по-страши времена. Времена на терор, времена на кървави мистерии. Само че така и не отмина времето на голямото лицемерие, както го е описал Стефан Цанев през 1989 г.
Не само че не отмина, а се видоизмени в Златен век на снишаването - доволен, доброволен, непробуден сън след обилно преяждане с фалшиви идоли, халтура и празнотемие.
Перачите на "героични" биографии отдавна изхвърлиха мръсната вода, а с нея и срама си.
Някогашните ченгета станаха меценати, филантропи, менажери и колекционери, старейшини и архонти, академици и почетни доктори на милиционерските науки, една от които се оказа "Духовенството", не щеш ли.
Някогашните добре информирани за живота на жертвите си манипулатори станаха добре информирани и още по-добре платени "консилиери" в най-дивите години на мутрокрацията.
Днес един истински голям творец - 80-годишният Стефан Цанев - припомни истината на глас.
Не всички са забравили, че първите подвързани творчески дръзновения на този "елит" бяха папките с доноси. Не всички са забравили, че символ на вярата му беше безпределната преданост на Строя, а систематичната им борба с "идеологическата диверсия" съсипа живота на хиляди души.
Най-болният ефект от тази метаморфоза беше спестен от Стефан Цанев - днес жертвите не просто продължават да слугуват на надзирателите си, а и се чувстват длъжни да се оправдават от тяхно име за собственото си нещастие.
Точно така постъпи Вежди Рашидов. Първо обиди писателя за претенцията му "да се героизира", като си позволява да връща "неподписаното от министъра" отличие.
После съвсем искрено се почуди на какво основание той, лично пострадалият от перверзиите на режима, би могъл да лиши от орден бившия шеф от Шесто.
Да се откажеш от награда, с която се кичи лице с псевдонима "Гестапото", не е смелост, а проява на будна съвест и здрав разум.
Бива народ да търпи и да спи, но чак пък толкова не бива. Направо е скучно да се управлява такъв народ.
Така казва Стамболов в Духът на поета. Само че не по Димитър Иванов, а по Стефан Цанев.
Няма по-подходящ момент да се каже на висок глас: Рашидов е БОКЛУК!! Беше и си остана слуга на силните, "безгръбначно от вида гръбначни", цунегъзец на мутри и библиотекари. Гледам, по форумите, организирано се изпълзяли малки библиотекарчета и цитират, за да не умират, жалките плазмодийчета. Имаше време, когато можеше да се започне на чисто, без ченгета, без комунисти и производните им. Тогава трябваше да има мъже. А имаше п....и! И затова, днес "музеи и университети" си искат Гестапото. Защото жертвите си обичат палачите. Стокхолмски синдром!
браво Виктория! това е съдбата на едно робско племе(не заслужава даже да се нарича народ), което има робски стаж над 7 века и тук,на този сайт ,има червени свини,които грухтят заплашително само да се спомене нещо за най-извратеният строй,някога измислен от чифутите,където думичката "възмездие" се изпари,палачите пак се хилят и поемат червените вина (вината) с мезетата гнъсна кочина...само земетресение от 10 ще я оправи
даже си спомням името на офицерЪ от шестото,който реши да ме "пусне" след 5 години забрана да излизаш от ЛАГЕРА...хахахахахха
Да бе, да, така е! "Гестапото", вездесъщата и сатанинска Държавна Сигурност и т.н., ама някак си ми се струва, че Стефан Цанев закъсня с около 30 години да се прави на българския Хавел! Сега вече е абсолютно безопасно, дори бих казал, някак си полезно и дори задължително, да се "громят" и плюят БКП и всичките й репресивни органи, просто защото вече не са "потентни" или казано по-просто вече са извън строя. Но когато функционираха имаше отчайващ дефицит на "демократи" и "дисиденти". Бяха по рядка стока дори от бананите и кока-колата. А някои съвременни "активни борци" против комунизма, дори бяха от другата страна на барикадата. Що така не знам?!
За реанимацията на постКомунизЪма сме силно задължени на Черния Лаборант
Да сте чули този глас на Цанев в омразното соц минало?Чалъмът да вадиш нож на умряло куче и да възпроизвеждаш дивиденти вижте ме колко съм праведен.Не говорим за поетичен професионализъм а за политическа повратливост.Ето такива личности са ми оформили понятието курвенска демокрация.
Не можахме да се оттървем от долните комунистически мекерета и съветските агенти. А па Шамито си е обикновен пеерас
Ето ви малко стихчета писани от закъснелия "десидент" Стефан Цанев в годините на Тоталитаризъма : " Един поет пише стихове за Комунизма/върху бюрото на Столипин./ Хубаво е бюрото./И стиховете са хубави./ Аз съм за такава традиция!”, "Хей, червеи във вратовръзки - напред!/Вие прогресивно затлъстявате./Вратите, през които влизате,/ са тесни за излизане./ Няма връщане. Затуй напред/ И викайте за всеки случай:/ - Да живее комунизма! Напред", "Дори да се превърна в скитник/ и да остана без другари-/ ще спя във парка със Уитман,/ с Маяковски и Вапцаров./ И сутринта ще се завърна с подути слепоочия,/ категоричен като изгрев!/ И с изгрева, макар неточно/ ще римувам комунизма!/”, ”Когато говориш скучно за комунизма/ значи говориш против комунизма”…"
Що минуси бе? Не ви се иска да е вярно или си мислите, че аз съм ги писал тия стихчета? Такива са всичките ви измислени кумири и набедени герои на "демокрацията"!
Прочетете това и ще разберете що за мекере е Рашидов: http://e-vestnik.bg/24957/kak-vezhdi-rashidov-si-iskashe-balgarskoto-ime-i-malko-spomeni-za-vazroditelniya-protses/
От свиня мас и от комунист власт се взема по един и същи начин, с ножа! Така ме учеше дядо. Два пъти изтървахме комунистическите прасета, трети път няма да има!
Бам-няма да стане тази без външна намеса!Ние никога не сме се освобождавали от поробителите си,а червените яничери се оказаха най-жестоките-смачкаха едно племе,което нито византийците,нито турците успяха да го постигнат,и то с векове.Младите и способните отдавна напуснаха "лагерЪт любим" !!! Кой тогава ще ги премахне