Когато "НАМАЛЕНИЕ!!!" е по-значимо от красотата на София

Наскоро един американец пристигна за няколко дни в София. Когато го попитах с какви впечатления е останал от столицата, той ми отвърна, че не е "видял много". Предположи, че "интересните места са блокирани заради Европредседателството". Обясних му, че европредседателството няма чак такова отражение върху визията на града, но отговорът му като цяло ме озадачи.

Как така човек, идващ от държава с почти никаква история в сравнение с нашата (ще ме извиняват всички почитатели на The US of A), където най-далечните им спомени са отпреди три века, не е останал впечатлен от европейска столица, която събира в себе си повече от хилядолетие история?

След това се замислих - какво толкова различно предлага на този чужденец София?

Историческите забележителности като ротондата "Света София" или Ларгото стоят някак скрити от погледите. Архитектурата от различни периоди, която също може да "разказва" на човек за историята на София, остава на заден план.

Когато се разхожда по "Витошка", например, туристът вижда най-вече партерните етажи - местата, от които търговци всячески се опитват да привлекат вниманието и парите му. Трудно е обърнеш внимание на истинския град, този горе. Да видиш Витоша. По-високите етажи, които пазят спомена за времето преди евтино изглеждащия комерс да загрози средата.

Потърпевши от това не са само туристите - дори столичани, били те тук от няколко поколения или от няколко години, свикват с търговския вид на столицата, а не там е истинският дух на града. Просто нямат друг избор. Както и с много други неща, вече няколко поколения наред тази шарения бива набивана като "нормална", а в никакъв случай не е. Оттам намалява и визуалната привлекателност на града, което няма как да не влияе на отношението на хората към него. "Мръсната" визуална среда и липсата на какъвто и да е ред около нас водят и до прояви като това да си хвърлиш фаса на улицата.

Прилича на битпазар, защо да не се държиш сякаш се намираш на такъв, нали така?

В хаотична среда, в която правило е да се опитваш да заобиколиш правилата, няма как да очакваме друго и от рекламите, които търговците използват. Преплитането на Запада и Изтока, така характерно за страната, се усеща в начина на рекламиране и търговия - рекламите са ярки, крещящи, почти никога несъобразени с градската среда и дори съседните търговски обекти. Целта е да изпъкнеш.

Не е на почит интелигентната реклама - тази, която ще развълнува потенциалният клиент, ще го развесели, ще го накара да се замисли и ще му даде нещо повече от огромен надпис "НАМАЛЕНИЕ!!!". Вместо това рекламата в България е масова, възможно най-голяма и колкото се може по-шарена.

Има шанс това да се промени чрез по-строги регулация и контрол. В Столичния общински съвет са внесени предложения за промени в една наредба с дълго име, което можем да обобщим като Наредба за рекламирането в София. Ако предложените промени станат факт, столицата би трябвало да придобие един много по-изчистен и стилен вид, а аристократичната и модерна нотки във визията й - да станат по-забележими. Това ще стане след като размерите на рекламите по витрините бъдат намалени, а броят на рекламни елементи по улиците - прецизиран.

Има хора, разбира се, чийто частен интерес ще пострада от новата наредба. Промените ще имат финансово измерение за тях. Те обаче ще послужат и като пресявка за това кой може да се адаптира към настоящето. Защото това ще е предизвикателство да се търси интелигентната реклама, а защо не и търговците да се възползват от визуалните и архитектурни дадености на София, вместо да разчита само на еднометрови "-50%".

Рекламната епидемия не тормози само фасадите на сградите в центъра на София. От същия проблем страда и т.нар. Главна (ул. "Княз Александър I Батенберг" и "Райко Даскалов") в Пловдив. Най-посещаваната от туристи част на града е мястото, на което човек най-рядко поглежда нагоре, за да види част от по-новата му история. И как да бъде иначе, когато и от двете страни към теб протягат хищно ръце реклами на храни, оптики, бижута, обувки, дрехи, козметика и какво ли още не.

Във Варна, където след няколко месеца ще се срещнем всички с повод или без, старите сгради също са паднали жертва на табели с безумен копи райт, но най-голямата мода са селските чардаци на стари сгради с австрийска архитектура, под които се помещават терасите на летните заведения.

Докато нещо не се промени (а това няма как да стане освен чрез регулация), ще продължим да гледаме на всичко това като на нормално. Ще подценяваме градовете си и ще подкопаваме техния престиж в очите на чужденците, отдавайки се на разноцветна феерия от постери, билбордове, надписи и фирмени тотеми. И свикнали с това "нормално" ще питаме "къде е проблемът?".

#1 cheung 14.05.2018 в 18:27:17

Ми дайте направо да махнем рекламите като при социализма, историята се повтаря. Други пък искат да върнем стъклените бутилки и амбалажа! Един призрак броди из Европа... Мизерията идва на мода.

Новините

Най-четените