На 28 юни - рождения ден на Георги Първанов - АБВ ще стане партия. Представете си картината - в НДК запъхтени делегати носят поздравителни адреси от евразийски лидери, Първанов черпи с членски книжки, Николина Чакардъкова пее "Happy Birthday" на неврокопски диалект.
Възможно е съвпадението да е случайно или да е резултат от специфичното чувство за хумор на Румен Петков, който обяви новината.
Ефектът може да не е търсен, но е постигнат. В България партията е естествен стадий от индивидуалното развитие на лидера си. От полицай - в премиер (Борисов - ГЕРБ), от непризнат пророк в зъл гений (Костов - ДСБ), от последния ред на "Позитано" - до първия ред в зала 3 на НДК (Първанов - АБВ). Нещо като метаморфозата на пеперудите.
Българската партия не e събрание на единомишленици с обща политическа цел. Българската партия е сирачето на председателя. Той баща, той майка. Велик водач, "большой ученый". Той никога не се издига сам за лидер - председателството му се подразбира.
Българската партия е паметник (на глупостта) на основателя си. А вграждането на сянката е оригинален мотив от българския политически фолклор. И вграждането на инициалите - както на Константин Тренчев в КТ "Подкрепа". Между другото - учредена на рождения му ден...
Даже любовното признание на Сергей Станишев към Моника звучеше като прощалното писмо на Ботев до Венета - "... после партията си съм обичал най-много тебе!"
Този мотив се повтаря накъдето и да се обърнете - от лявото до крайнодясното.
"- Смятате ли, че направихте партия, която може да продължи и след Вас?
- Теоретично е възможно, но няма да е същото".
Това не е Ленин по Радио Ереван, а Сидеров пред "Дарик" - две седмици след изборния погром на "Атака".
Помолен да си представи партията и личността си като отделни физически тела, той изпада в дълбок размисъл. Все едно да го накараш да си представи живота след смъртта. Накрая човекът си признава: "За мен тя е част от същността ми". То си личи.
На 28 юни Георги Първанов ще се качи на върха на пирамида от саморъчно подбрани поддръжници. Да прекараш рождения си ден на многочасово партийно събрание, в (тесен) семеен кръг от партийни другари, не говори добре за психологията на човека. На върха е самотно.
