Публикуваме коментара на Светослав Иванов от предаването "120 минути" по bTV, а видеото можете да видите тук.
Често си мисля, че каквото ни е в душата, такова е и на пътя.
Тарикати минават по велоалеите, колоездачи режат гумите на линейки, в час пик по булевардите бусове спират на аварийки. Влизаме в насрещното, защото не ни се чака сутрин.
Как да искаш ред в държавата, в която по пътищата се избиваме?
Уж европейци, а по улиците - все каруци. Уж ред, а около нас безредие и комплекси. Всички тези картини издават, че каквито и закони да напишат, чувството, че можем да ги заобикаляме е дълбоко вкоренено в народопсихологията ни.
Дори и на подсъдимата скамейка, признаваш, искаш съкратено производство и наказанието ти се намалява с една трета автоматично.
Това е комплексът на убиеца-самоубиец, който на завоя влиза в насрещното без да му пука, че може да отнеме живота на някого, а и своя собствен. Така може би се чувстват атентаторите, които извършват атентати, преди да натиснат прекъсвача.
Затова не се чудете защо по улиците тук всяка година умират повече хора от броя на убитите войници в Афганистан и Ирак.
Това, което всеки от нас може да наблюдава по улици, булеварди и магистрали се нарича тотално изтрещяване. Агресия, която е заразителна. Ако един тип може да убие човек или цяло семейство на пътя, как да очакваме от него, че няма да посегне на жена си?
Как да очакваме, че ще е честен в действията си, че ще спазва закона, че няма да си купи книжката, че няма да даде подкуп?
И в случая баналният израз "Виновна е държавата" е оправдание. Просто не зачитаме живота. Явно той не е сред ценностите ни.
Дори и гробовете се разграбват след като си тръгнат близките. Сред толкова безотговорност, гражданската отговорност на безотговорните, не може да се измери с пари. Чипът е тотално повреден и не знам какво трябва да се случи, за да се замислим над тези въпроси.
И дали ще удариш някого не е въпрос на късмет, а на дисциплина, а не на къси-дълги в лява лента, защото тате или чичо е купил хубава кола.
Когато върнем нормалността в нашите глави, ще започнем да живеем в нормална среда и тогава чак в нормална държава, защото всичко започва от нас. Всичко.
"Затова не се чудете защо по улиците тук всяка година умират повече хора от броя на убитите войници в Афганистан и Ирак." Не се чудим, защото в Норвегия също умират повече. И в Швейцария също. И в Дания, Холандия, Англия... навсякъде в Европа. А това са няколко от държавите с най-ниска смъртност на пътя. Въпреки че работи в телевизия, слепият и глух Светослав Иванов е пропуснал, че в последните 5-6 години загиналите войници в Ирак и Афганистан са много малко - по-малко от 20 на година. Или може би е имал предвид от началото на двете войни? Ами пак не е вярно. * * * "Чипът е тотално повреден и не знам какво трябва да се случи, за да се замислим над тези въпроси." Ами като не знаеш, по-добре си мълчи! Редът в Златния Запад няма нищо общо с чипа на народите. Просто във всяка държава в даден момент някой е проявил политическа воля да наложи строги мерки на шофьорите, да обуздае битовата престъпност, да респектира хулиганите... и пак не успяват навсякъде както се вижда в последно време. Но общият брой на престъпленията в Германия е по-малък отколкото е бил през 1993, включително престъпленията на имигрантите и гастарбайтерите от Източна Европа, и въпреки огромната имигрантска вълна от последните години. Очевидно чипът няма нищо общо, защото един народ не може да се промени само за поколение. Примерите са безброй. Която и страна да вземете, ще видите, че не се е променил чипът, а политиката. Но не е достатъчно законите само да бъдат написани, каквото и да ви разправя мрънкалото от БТВ. Законите трябва и да се прилагат. Естествено, че държавата е виновна. Няма държава, в която правителството да очаква честност от народа. Ако я очакваха, защо тогава на запад имат пътна полиция? Защо имат пеши патрули в кварталите? Защо имат криминални детективи и отдели "Убийства"? Защо имат съдии-изпълнители? Защо данъчните им правят проверки? И защо си такова тъпо мрънкало, което не познава реалния свят?
Някой явно е имал труден път до офиса
Заразата тръгва от семейството и домът ни. От родителите които не успяват да възпитат децата си да спазват правила, но и да се опитат, тяхната мисия е (почти) невъзможна, защото един ден детето поглежда навън и вижда.... слободия. Това е и в яслите, градините, училищата, университетите и предприятията. Дори да има формални правила, те са "врата у поле", както казва шопската мъдрост. Затова пътищата се отражение на душевността ни и вероятно най-явната конфликтна точка между индивиди, които не са научени на смисъла от съществуването и спазването на правила. Друг е въпроса, че повечето правила в обкръжението ни, не водят до нищо добро и спазването им е безпредметно. Не е случайно и че липсата на глобален конфликт и явен победител, допълнително поставя под въпрос валидността на съществуващия ред основан на приети в миналото правила. И резултатите са видими в изборите напоследък. Тук ние водим пред американците и западно-европейците по избора на карикатурни персонажи, на управленски постове. При нас калпавите управници са запазената марка на прехода.