Като за 10-годишна необходимост, срещнала министър с ясна позиция, злощастните шест изтребителя „МиГ"-29 отдавна трябваше да бъдат вдигнати, поне до ремонтните заводи в Полша.
Нали е въпрос за националната сигурност - самостоятелна охрана на въздушното пространство, летателна подготовка на пилотите, модернизация, съвместимост и покриване на критериите на НАТО - все такива големи работи, които така и не се вършат докрай заради политически интриги.
Вместо днес Народното събрание да вземе решение, тоест да ратифицира споразумението с обикновено мнозинство, депутатите дори не стигнаха до обсъждане на точката, защото подхванаха спор по опорно-идеологическа линия за сваления руски Су-24 от турските ВВС.
Доколко е била ползотворна дискусията можем да съдим от изказването на втория в ГЕРБ Цветан Цветанов, според когото е по-добре НС да не заема позиция към момента, тоест да "минимизиране всичко това, което имаме като дипломатически скандал", тоест да не се навираме между шамарите на Путин и Ердоган.
Който има изтребители, той да му мисли къде летят и как да си ги пази.
Ето - ние нямаме такива проблеми, защото още се чудим какво да правим с висшия пилотаж на съветската авиация. По-точно казано, не се чудим, ами направо знаем - въпросът е в кого ще отиде плячката. И за това е борбата.
От една страна имаме отпор от среди на БСП, АБВ и „Атака" а-ла „замириса на Москва". Например, ген. Михо Михов, в чиято пощенска кутия се оказа руското предупреждение, че Полша няма лиценз да ремонтира българските „МиГ", без дори да си е давал адреса.
От другата страна е министър Николай Ненчев.
Той толкова иска да изглежда убедително в очите на данъкоплатеца, който все пак ще плати 6 милиона евро, че за малко да си навлече обвинение с недоказаното твърдение, че руснаци са му предложили подкуп, ако прати МиГ-овете за ъпгрейд в родилните им предприятия.
Сега Ненчев предложи създаване на поредна комисия в парламента, която да проучи условията на договора с Полша, но и да ревизира предишните договори с Русия. Хайде-е, отидоха още три месеца.
Току виж в петък, когато би трябвало полският договор пак се гласува, някой депутат предложил точката да отпадне - защото Москва плаши да съди България, поляците щели да използват стари части, Ненчев искал още „правни консултации" в последния момент и т.н.
В този случай, както и в много други, не е луд този, който отлага проблема, а който намира решението му.
