"Малък град с микрорегионално значение". Звучи като присъда, да не кажем оскърбление за общински център, носещ името на славен български герой.
Печалната титла принадлежи на Генерал Тошево - в периферията на Североизточна България, по-близо до Румъния, отколкото до най-близкия областен град Добрич; встрани от големите пътища, бизнеси, университети, далеч от основния поток на пътници между София и морето.
"Обезлюдяване" може би не е най-правилният термин, за да разберем пред каква катастрофа се е изправило това парче от Златна Добруджа.
40 процента от жителите на Генерал Тошево са пенсионери.
На всеки двама работници им се пада да изхранват по един комплект баба, дядо и внуче - освен себе си.
А има години, в които безработицата е двойно по-висока от тази в цялата страна. Всеки пети здрав, прав и пълнолетен местен жител стои без работа или живее благодарение на онези програми за вечна "временна" заетост. Онези, които все пак имат стабилни доходи, обикновено са селскостопански работници към някой от големите земеделски арендатори.
Уви, сега една от малкото реални алтернативи за производство с висока добавена стойност е отхвърлена чрез местен референдум.
По същата матрица, по която Трън отказа да добива злато (с въпроса "ПРОТИВ ли сте..."), хората в Генерал Тошево решиха, че не искат да се разрешава добивът на природен газ от вече открити и проучвани в продължение на 6 години находища.
Намерението на компанията "Русгеоком БГ" (близка до собственика на "Овергаз" Сашо Дончев) да получи концесия е практически ликвидирано - с мълчаливото съгласие на правителството и с гласната подкрепа на депутати от БСП и от ГЕРБ.
Грешката е вярна: Концесията за добив на природни ресурси е въпрос на национална политика и по закон е в правомощията на Министерски съвет.
Само че от кмета и общинския съвет зависи да одобрят общия устройствен план, който дава формалното право за побиване на сондите.
Ето на това му се казва автономия - да му мисли Пучдемон, не е късно Барселона да се побратими с Генерал Тошево и да почерпи бунтовен опит.
Иронията е, че изходът от референдума не решава никакъв проблем - просто освобождава от риск и отговорност местната власт. Бас държим, че им гарантира и преизбиране.
И все пак - какъв е смисълът от издръжката за кмет и общинари, щом като отказват да си вършат задълженията?
Още един щрих от пейзажа: в цяла Добруджа има общо 900 сондажа за природен газ, според министъра на екологията - съседната община Каварна се отоплява на газ чрез находище, експлоатирано по същия начин, който бе забранен в Генерал Тошево.
Местният референдум обаче не дочака нито финалната ОВОС (която в момента дава зелена светлина на добива), нито резултата от поръчаната повторна експертиза от енергетици, ВиК-специалисти, лекари, хидрогеолози, минни инженери, учени от БАН и т.н.
Не се е родил оня специалист, който ще разубеди българина с научни и логически аргументи в това, че никой няма интерес да го умори с химия. Това се отнася с особена сила за онези, които още не са забравили десетилетното бълване на отрови от комините на социалистическите промишлени "гордости".
Това обаче е проблем, който ще взриви системата - дефицитът на адекватна информация и грижа от легитимната централна власт се попълва от фалшиви новини, измислени "герои" и агенти на чужди интереси.
Тоталното недоверие в експертизата и в авторитета на властта днес засяга нечий частен интерес, но утре ще свали правителството. В крайна сметка, никой не може да те спаси от това, което сам си направиш. Отнася се както за суверена, така и за слугите му.
А какво ще се случи с Генерал Тошево след 10 години, когато субсидиите от ЕС свършат, социалните помощи вече не стигат или, не дай Боже, настъпи криза в зърнопроизводството?
Ето това е въпрос за милион долара. По нищо не личи местните власти да знаят верния отговор.
