Като икона на стената

През 2007 г. мащабна кампания на БНТ за "Великите българи" определи Васил Левски за най-великата личност в историята ни. И очаквано - Левски е нещо много повече от обикновена историческа личност - той е знаме, което ни обединява така, както май нищо друго въобще.

Причината за това е проста. У нас отношението към историята е като към религия със своите апостоли и обезсмъртени персонажи. За нас те са повече от обикновени хора, те са герои и този им статут ги издига над обективния поглед. Към тях се подхожда като към светци.

А в този своеобразен пантеон на героите Левски заема най-централно място - човекът, който оформя цялото възрожденско освободително дело в България, човекът, който ходи от град на град, от село на село, за да проповядва и да вдъхновява за свободата.

Именно този идеализиран образ обаче е и причината да не може да бъде направен такъв филм за Левски, който да бъде харесан. Подобно иконоборците във Византия и пресъздаването никога няма да е на ниво.

Подобно иконоборците във Византия обаче, и тук го има един не по-малко важен проблем - Левски става все повече икона и все по-малко личност със собствените си идеали и учения.

Образът на Апостола вече служи за извинение на всякакви каузи, сеещи омраза, а в неговото име се водят борби и битки, които нямат нищо общо с идеите му. Подобно онези фанатици в черно, които режат глави. Или на онези другите, които са палели хора на клада.

Факлите, развятите знамена и ксенофобската реторика, които се срещат покрай образа на Апостола са именно това най-крайно изкривяване на идеологията му. Чистата и свята република остава възглас с твърде неясно съдържание, свободен за интерпретация от всички и в един момент той се оказва индулгенция за крайни националисти и ксенофоби.

А образът му се превръща в поредната икона на стената - познат до мозъка на костите лик, чиято легенда всеки знае, но чийто думи се превръщат в мотивиращи цитати за Facebook.

И не, не е начинът да развенчаваме легендата за Левски. Нито ще проработи, нищо ще постигне някакви положителни резултати.

Единственият начин да си го спомняме като нещо повече от просто личност от историята, за коато знаем, че е бил велик и с какво, е да вникнем в думите му. Да се вгледаме в неговата мечта за свободна България - мечта, която така и не е видял. Но за която с готовност е загинал.

Затова и нека си припомним няколко от най-знаменитите цитати на Васил Левски:

"Не се полъгвайте, че тези, които държат, парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате като слънце пред очите си."

"Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си."

"Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност."

"Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът; и за турчина, и за евреина и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българина. Така ще е в наша България!"

"Всичко се състои в нашите задружни сили."

"За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно."

"Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови."

"За враговете на демокрацията и републиката - смърт!"

"Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи."

"Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а - царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци."