Изводите от едно публично унижение

Все още никой не може да предвиди какъв ще е ефектът - и краткотраен, и дълготраен, след срещата между Доналд Тръмп и Владимир Путин. Ясно е, че такъв ще не просто ще има, а може да засегне редица ключови места по света.

За мнозина тази среща в Хелзинки вече е един от най-знаменитите моменти в изтормозената история на двустранните отношения между САЩ и Русия.

Унижението на Тръмп заема мястото си наравно със "синините" на Джон Кенеди от ръцете на Никита Хрушчов и Джордж У. Буш, взиращ се в очите на Путин в опит да разбере какво и си мисли руският президент.

И все пак за САЩ ефектът е най-сериозен. Подкрепата на Тръмп за твърденията на Путин, че руско вмешателство в американските избори не е имало, въпреки че американските служби твърдят точно обратното, не просто показа една от най-унизителните постъпки на президент на такава световна сила, но и също така може би първият недвусмислен момент, че Доналд Тръмп поставя собствените си интереси над тези на Америка.

А причината за поведението и за съгласието на бизнесмена президент ще остане неясна засега, освен ако Робърт Мълър прокурорът, натоварено с разследването за руската намеса в американските избори, не предостави нова информация и доказателства.

Фактът е, че последствия ще има - и във Вашингтон, и по света. Какво обаче може да се очаква да се случи?

Тръмп ще отвърне на удара.

Не на удара на руския президент, разбира се, а на критиките. На самата среща той изглеждаше слаб и подчинен в сравнение с Путин. На фона на доволното изражение на руския лидер, неговото несигурно излъчване беше на неподготвен и превъзхождан от опонента си човек.

Нещо повече - в Хелзинки Тръмп беше възможно най-далеч от типичния си приет образ на твърд хулиган и цар на сделките, който уверено твърди, че сам може да оправи всичко в държавата. И митът за него като силния човек на Америка може никога да не се възстанови.

И да в краткосрочен план това е политическо бедствие за президента. За човек, който така ревниво пази образа си, подигравките и критиките ще удрят там, където го боли най-много, и неминуемо ще предизвикат реакция. А те вече идват и от собствения лагер на Тръмп. Така че в четвъртък Twitter може да се подпали с нови вербални изригвания от страна на американския президент.

Той вече отговаря на критиките, че не се доверява на собственото си разузнаване. В свой туит той изтъкна, че има доверие на "СВОИТЕ" хора в разузнаването, добавяйки, че в името на едно по-светло бъдеще не може да се вторачваме само в миналото. И САЩ и Русия - в ролята си на двете най-големи ядрени сили - трябва да се разбират.

Какво ще прави Западът сега?

Досега американският президент винаги е бил възприеман като "лидер на свободния свят". Само дето един лидер на свободния свят не подвива така колене пред полуавторитарни фигури като Путин. Нещо повече - един лидер не би направил такъв своеобразен "блицкрийг" спрямо европейските си съюзници в НАТО. Подобни ходове сами вършат работата на руския президент, който от години критикува самото съществуване на Алианса.

И събитията около срещата в Хелзинки бяха именно това, от което партньорите на САЩ се страхуваха, че може да се случи - Европа не може повече да разчита на Америка под управлението на Тръмп.

Най-директният ефект от това обобщава Никълъс Дънган, старши сътрудник към Атлантическия съвет, според когото е време държавите от Стария континент да започне да изгражда два типа политики спрямо САЩ - една за самата държава и една за Тръмп като отделна личност. Защото е ясно вече пред собствените си интереси и тези на Америка кое би избрал той.

Путин ще направи също своите изводи

Ако някога руският президент е таял злоба срещу САЩ заради Студената война и разпада на СССР, то в понеделник той определено се е почувствал истински победител на фона на явното превъзходство, което имаше пред американския си колега. И то пред погледите на целия свят.

А според експертите ако тръгне да си вади изводи от срещата в Хелзинки, неминуемо ще стигне до това, че Тръмп е слаб и лесно манипулируем.

"Президентът пропусна една огромна възможност да се изправи лице в лице с Путин и с твърдост да каже, че знаем какво са направи ли и ето какво ще направим, ако не спрат", каза Ричард Легет, бивш заместник-директор на Агенцията за национална сигурност.

Страхът на специалистите е, че Путин ще интерпретира действията на Тръмп като "покана" за още вмешателства, този път в изборите за Конгрес през ноември или директно в президентските избори през 2020.

Време за избор за поддръжниците на Тръмп

Унижението на Тръмп в Хелзинки остави всеки, който работи за него или го подкрепя, пред избор. Има ли значение това, че американският президент отказа да застане зад интересите на собствената си държава и вместо това предпочете да застане до най-големия политически контрапункт на САЩ като идея, ценности и исторически постижения.

И първите, които трябва да вземат това решение са подкрепящите го във военните кръгове и разузнаването. Сред тях Дан Койтс, директорът на националното разузнаване, чиято репутация беше директно ударена с изказването на Тръмп в Хелзинки. Самият Койтс преди едва седмица коментира, че има големи червени светлини, които алармират за възможна руска намеса в изборите за президент.

Нещо повече - поведението на Тръмп повдига въпроси за това как висшите служители на разузнаването могат да останат в постовете си, след като бяха толкова зрелищно жертвани в името на разбирателството с Русия.

Изборът трябва да бъде направен и от републиканците, чиито изявени лица в голямата си част вече разкритикуваха Тръмп. Въпросът е дали ще спрат дотук, или действително ще започнат поне да опитват да налагат контрол върху президента.

Както каза Лари Пфайфър, служил в администрациите както на Обама, така и на Буш-младши, време е вече да се заяви публично това, което се коментира при закрити врати относно настоящия обитател на Белия дом.