Вече 31 години* след падането на Тодор Живков от власт, въпреки че всички недъзи на системата от онова време бяха показани и се изговориха тонове думи за липсата на свобода, трудовите лагери, вицовете, разказвани под сурдинка и цялостното отношение, събиращо се в едно изречение - "Чупи, то е държавно", все още една голяма част от обществото страда по соцталгията.
Преди няколко години (през 2014-та година) едно изследване на "Алфа рисърч" показа, че над 50% от българите все още оценяват положително "бай Тошо" и неговото време.
По-интересното в случая обаче е друго. В същото това изследване се цитира допитване на НЦИОМ (бившата национална социологическа агенция), според което през 1991 г., около година и половина след "дворцовия преврат" срещу Живков, едва около 16% оценяват положително работата му и политиката му като цяло.
Иначе казано, колкото по-пресни са спомените, толкова по-малка е любовта. А с годините хора, които са преживяли има-няма 3 години от живота си в "светлия социализъм" започват да говорят колко по-добре е било тогава и колко по-уредена е била държавата.
Легендата за абсолютното спокойствие, работата за всички, циганите, които "си знаят мястото", дългите ваканции и още по-дългите отпуски изгражда една картина за "хепи соц-а", в който може да не е имало 15 вида шоколад в магазина, но този, който го е имало е бил евтин, вкусен и изцяло органичен.
А онзи изграден в България комунизъм е бил една почти утопия. Уж. Ама не точно за всички. Разбира се, онези, които са страдали, са били сгафили нещо към властта. За обикновения гражданин обаче проблеми не е имало. И така нататък.
Създава се една цялостна захаросана представа за миналото, която пренебрегва отрицателната страна на комунистическата действителонст, заменяйки я със спомени от младостта, разказани по хубав начин, с мечти за стабилност, които в днешния динамичен свят са именно това - блян.
Миналото има това свойство - да се идеализира. Да се помнят или предимно хубавите неща, или само лошите (ако за човека то е силно болезнено). Това до голяма степен се случва и в България с комунизма - колкото повече се отдалечава миналото, толкова по-красиво става то. За идеализирането на комунизма допринесе и последвалия веднага след него размирен период на 90-те с мутрите, чалгата, престъпността, червенита куфарчета, дивашки извършената приватизация и разбитите надежди за промяна към по-добро.
Това, което удобно се пропуска е, че нелицеприятната страна на прехода се случи и благодарение на наследството, което не друг, а БКП остави след себе си в опит да накара обикновените хора да повярват, че "може и по-лошо" от банда червени чичковци, свикнали да се разпореждат като аристокрация. Просто в един момент всичко излезе извън контрол.
По тази причина времето преди това за мнозина изглежда много по-светло и приятно. Нищо, че чакаш с години за кола и телевизор и за всяко нещо се искат връзки. А за 90% от населението има един осигурен минимум, по равно (освен за онези големите в партията, но те вече са друга бира).
В захаросаната версия всички онези нелицеприятни неща, също както преди 1989-а, се игнорират и за тях се мълчи. Интерниранията, трудовите лагери, побоищата в полицията, ДС, лъжите за Чернобил са подложени на една всеобща и колективна забрава. Амнезия за всичко лошо.
Голяма част от населението сякаш е сложила едни розови очила, когато става въпрос за комунизма и твърдо вярва в неговата идеалистичност по същия начин, както си спомня с умиление за безметежното щастие в детската градина или за хубавите моменти от казармата. Просто се забравя за гадните манджи с грах, пилето фрикасе, боят от госпожите, че не си легнал да спиш или всички онези гаври на живота в униформа, тарикатските истории и тормоза.
А когато всичко това се посипе едно хубаво с големи количества пропаганда от знайни и незнайни медии (както се случи у нас, а и на повечето места в Източна Европа след 2013 г.), нещата се нареждат по местата си и заемат този си вид днес - соцталгия и любов към "бай Тошо".
Истината обаче е, че онези времена са си отишли безвъзвратно. Светът, в който държавата е длъжна да ти осигури работа, независимо от пазара на труда и твоите способности, вече не съществува. Той просто не успя да издържи чисто икономически и пропадна.
Затова няма смисъл да спорим дали при комунизма е било хубаво или не, той не трябва да бъде нито идеализиран, нито демонизиран. Нужен е реален исторически прочит на този период от нашата история, за да спрат спекулациите. Иначе хората стават лесни жертви на манипулация - особено ако никога не са живели по това време.
* Текстът първоначално е публикуван на 10 ноември 2017 г., но е обновен на 10 ноември 2020 г.
Виж какво се случи в другите държави след приватизация , а какво се случи в БГ и пак ми кажи , че Костов не е виновен ! Защо заводите в Чехия и Словакия си работят , а в БГ не работят ?! Защо другите държави си имат промишленост , а ние няма нищо ?! Да продължавам с въпросите за да схванеш защо Костов трябва да търка наровете в ЦСЗ !
Сам, Не би ли следвало да се да се безпокоиш повече за здравия разум, отколкото за "чувството" за такъв? Двете не са едно и също, макар че двупосочно си влияят. Ако те дразни накърняването на чувството или усещането за здрав разум, това означава, че самият разум не е съвсем здрав. Здравият разум моментално би се абстрахирал от каквито и да било чувства, включително и такива за "здрав разум". И в този смисъл остава непоклатим и балансиран. Я най-добре помисли пак, но със здрав разум.
Сам, Стана дума за "здрав разум", Сам. Не за емоции.
Деде, Мисля, че по-точният термин за датите е "значими", примерно, а не "велики", имайки пред вид какво последва след едната и след другата. Я кажи ти прочете ли "оня материал" от проф.Иво Христов? Аз основно за теб го посочих. Викам си - а дано да вземе дедото да го прочете - от едното любопитство, дето се вика. След това сигурно ще напише: "Брей, Доксе, ма знаеш ли, че мнението ми се преобърна!" Ама сигурно не си, щото акъла ти е в ..... нали бе, дърт прелюбодейнико!? Дето ми развали работата оная вечер. Гад мръсна! Сега сериозно - мисля, че в сравнение с нашето лигавене тук, в статията става дума за сериозен анализ. Съвсем различен поглед от втръсналите ми вече неолиберални клишета и комунизъм/капитализъм.
А-ха-а-а! Ясно. ОК, Деде.
"Dox" благодаря за статията, която препоръча на "Деди". Статията ми напълни душата, много е добра и обяснява всичко както си е. Всякакви коментари по темата, след прочитането и, са абсолютни ненужни. Остава само да вземеш правилното решение-тук или навън
"VK" забавен си както винаги, а гледам че и телепат си станал-как разбра какво ми е станало ясно
Радвам се, че си я оценил, Ненимире. А относно "правилното решение - още мисля
Холендер, Иво Христов стана професор в края на миналата /или началото на тази/ година, не помня точно. 2015 г. беше още доцент.
Имаш ли некви реални доказателства за това? Щото цифрите, обясняващи икономиката, говорят съвсем различни неща. Иначе таа приказка си е пак в кюпа за "добрия соц и лошата демокрация" . Същата, дето им отнела разни работи на некой хора ================================================= Един пример Barum в Чехия и Видахим в БГ Преди 1989 Барум дори бяха по-зле от Видахим , но благодарение на "успешната" приватизация започната от Иван Костов и завършена от Симеон II Видахим години наред не работи ! Други примери искаш ли ?!
колко поста се изписаха,а никой не казва,че цялата беда,стоварена в кочура,се дължи на яничерите-комунисти и ДС гадовете.Ако ги бяхте изклали като Гьоргьовски агънца,може би сега щеше да бъде малко по-добре,но никога ОК!!!....мат'риялЪтттт
VK живей в твоя измислен свят. Няма да ти преча повече. Никой не е смазал Видахим , а човечета като Иван Костов е ликвидираха. Видахим произвеждаше гуми и досега щеше да произвежда.Нямаше да сте чували за разни измислени марки които сега се предлагат навсякъде , ако изедници като любимият ти Иван Костов си бяха свършили работата , а не си пълнеха джобовете.
Томито Дончев не пикае без да му каже Боко ! Не ми казвай каква е казал този папагал ! Защото и ти си папагал като него щом повтаряш думите му !
Прочетете "Доклад за Световното Развитие" от ООН издание 1990 г. и издание 2016 г. Там подробно са описани количествените и качествените индикатори, които разкриват действителните измерения по тази тема. Нито един от тези индикатори не е споменат в този бездарен пасквил. Един низ от идеологеми не задоволява стандартите на формалните научни анализи, а това е всичко с което разполагат интелектуалните бранители на капитализма. Просто серия аксиоматични схващания, които произхождат от предразсъдъците на управляващата класа, а не от систематиката на научният метод. Съветският икономически модел превръща България в една от 30 най-развити държави на планетата. Трансформацията в Русия е още по-драматична, но сега нямам намерение да пиша трактат по темата. Любознателните и свобомислещите ще прочетат двете издания на доклада и ако са честни ще признаят, че носталгията по съветският тоталитаризъм има много солидна основа. В никакъв случай не защитавам СССР, защитавам истина разбрана според наука, а не според догма.
VK сега разбрах какво е съкращението - Иван Костов ! Що се криеш бе Иване ?! Защо те е страх да стъпиш в Северозападна България ?! Стъпиш ли там няма да излезеш от там жив ! Гражданите ще те линчуват селяндурино !