56% от българите не биха се преместили да живеят в друг град на страната, а 59% не биха се преместили в друга държава дори при 50% увеличение на заплатата.
Основният фактор, който би повлиял на българите да се преместят в друго населено място в страната си, е удвояване на заплатата. Така отговарят 41% от анкетираните, които са на възраст между 15 и 69 години.
Данните са от международно изследване на "Синовейт" за миграционните процеси, проведено през септември-октомври в България, Русия, Украйна и Сърбия.
Ако изследването има за цел да даде някаква представа за нагласата дали ще мръднеш, първата реакция към него е очаквана: при средна работна заплата за България през третото тримесечие на 2010 г. - 638 лева - увеличение с 319 лв. няма да ти стигне дори за наем на двустаен апартамент, ако искаш да се преместиш от Ловеч в София да речем. Виж, при удвояване все някак ще се оправиш... Но ако искаш да се преместиш в Мадрид - при наеми от 12.3 евро на кв.м (по данни от 2009-а)?
От изследването обаче не става ясно какъв е статусът на тези 59% българи. И защо анализът е направен само на база заплащане.
Дали например един току-що завършил човек би предпочел да си стои пред плазмичката тук, вместо да реши да рискува - загърбвайки първоначалното заплащане като единствена мотивация да отиде навън. И може ли да се сложи знак за равенство между успех, удоволствие от начина на живот и богатство.
Естествено, след промените основната причина за емигриране от страната беше финансова - най-общо казано. И за 20 години българите като цяло вече имат достатъчно опит в бачкаторството навън - и добър, и горчив.
Но ми се струва, че все така не можем да гледме на бившето вече "отвъд Желязната завеса", като на нещо друго освен като на поле за скалъпване на рехавия си личен бюджет.
Ако подобно изследване се проведе между изцяло млади хора между 20 и 25 години, процентът на склонните да сменят местоположението си дори само срещу 50 % увеличение на заплащането ("само" - на фона на посочената вече средна заплата за България) ще бъде доста по-висок. Може би плашещо.
Говорим за хора, които не се придържат към принципа "По-добре първенец на село, отколкото последен в града" (или - що да си оставям работата за 500 лева в малкия град, като в големия няма да ми останат за бар). А за хора, за които емигирирането е най-вече по-голям кръгозор - от тукашната тясна представа, че само да докопаш едни два бона месечна заплатка, ще им покажеш на ония в Син Сити...
И тук въобще не става въпрос за антипатриотизъм, а за идеята да си намериш истинския облик на място, където ще се чувстваш добре - не само финансово, но и духовно.
