Мило гневниче: Морен сокол пийнал малко в Самоковско

Неделя

Кефи ме Анди Руис. Вече ми е още по-голям идол от преди. Яде бой, призна си, че не бил подготвен, съжали за качените килограми. И накрая пак прибра 13 милиона.

Това е най-голямото възнаграждение за единица несвършена работа, което съм виждал. Макар че съм сигурен, че и ние имаме с какво да се похвалим в това отношение. Нас също ни бива в тоя спорт. Или по-добре да кажа изкуство.

В този ред на мисли чета за някакъв италианец, който залепил банан с тиксо на стената и това струвало 150 000 евро. Още един факир на артистичното бюджетиране.

Браво! После обаче изял банана и докато се чудите колко ли ще струва следващия продукт на творческата му перисталтика, мен друго ме разтревожи. Тиксото, мизернико, какво направи с тиксото?! Ковачки ли пак ще ти го гори? Знам ви вас, италианците.

Понеделник

Отварям и аз уста за въздуха в София. Още нещо, което не мога да дишам. Плюя с черни храчки. Във всеки коментар. Дойде ми до гуша от фини прахови частици. При това с мнение. Очевидно всеки е свободен да издиша по темата както си пожелае.

Но прави са хората да се притесняват. Не стига, че животът ни е скапан, ами и ни го скъсяват допълнително. Аз например бих искал да остана неудовлетворен от битието до дълбока старост.

Като споменахме остаряването, все забравям да ви питам: вие „Ирландецът" гледахте ли? Някакви забележки към Скорсезе, или сте като мен: приемате и друг да играе по-млада версия на себе си. Но човек е на толкова години, на колкото се чувства. Все по-често се чувствам на доживот без право на замяна. Знаете какво е, нали заедно я лежим тая присъда.

Вторник

Мисля си за руските спортисти. Изхвърлиха ги от състезания заради допинг. Странно. Ние с вас колко химия продължаваме да поглъщаме, а никой не ни прави проблем за това. Но тази тема не може да бъде препикана, без да се изследва внимателно.

Путин откри следи от политика в нея. Сега руските атлети ще са принудени да печелят медали за себе си, не за родину. Това кому е изтрябвало?!

Подкрепям всяка мярка срещу мръсния въздух, колкото и тъпа да е. А те повечето са - от лайкване на безавтомобилни призиви до въображаеми глоби за отопление с твърдо гориво. Според мен проблемът е главно в зимата. Тя е най-големият враг на глобалното затопляне, не мислите ли? Но и с нея ще се справим, споко.

Сряда

Грета стана личност на годината. Хората по фейсбук негодуват, все едно е избрана за "Мис България". По-паметливите напомнят, че Хитлер и Сталин също са получавали това признание на Time.

Прехвърлят един вид отговорността на времето, не на списанието. Цикълът на живота. Или ПМС-то му, ако предпочитате. Ето, през 1988 г. Застрашената Земя е била на корицата, тридесет години по-късно - пак сме тук. А уж сме нямали време.

В Италия хванали влак, пълен с отпадъци, предназначен за унищожаване у нас. Браво на нашата предприемчива екоститема, открила тази бизнес ниша. Но и респект за опазването на околната среда. Колко по-вредно щеше да е, ако ни ги транспортираха с тирове.

Четвъртък

Пак гледах рекламата на Криско за Хиполенд. Бати станал тати, разправя, ама е стара новина. То откога-откога Баце стана Тато. Забелязал съм, че каквото и да рекламира Криско, винаги остава послевкус на пластмаса: играчка, вафла, Мая Манолова.

Може и да смените реда, все тая. Критикуват българските рапъри, че не били израснали на улицата, ама като ги гледам за какво се продават, чиста проба уличници са. Класата е временна, формата е вечна.

Хванали Джамбазки да кара на градус. Духал на дрегера, но нали във ВМРО са все буйни глави, и кръв настоял да пролее за анализ. Харесва ми как отстоява гражданските си права тоя морен сокол, дето малко е пийнал на Вардаро. Така де - в Самоковско. Но от друга страна съм приятно изненадан, че сам шофира. Честна дума, очаквах да го вози НСО или нещо подобно.

Петък

Я да си поговорим малко за кино. Тая седмица успяхте ли да гледате клипчето на Борис Джонсън? Дето звъни на едни случайни хора по мръкване, жената отива да види кой е, че съпругът нещо го мързи (той е тъмнокож, че нали на Острова победиха расизма преди няколко месеца). Пък Борката, щом я вижда, започва да сменя табелки като в „Наистина любов".

Ама й се обяснява в Брекзит. Той е готов веднага да напусне, тя - да му пусне. Пуснаха му и на изборите де. Историческа победа за консерваторите. И нашите тук са щастливи, ама не знаят съвсем защо. Бая различни са ни консервените промишленост.

Но, така де, и на мен ми харесва политическият подход на Борис в агитация. Внася разделение в дома, като преговаря само с единия. Забавлявам се, как шотландците искат да са в другия съюз, но англичаните ги молят да са сами заедно. Наистина така е в любовта.

Събота

Как са цените в Банско?

Високи ли са много, вижда ли се къде е лепено с тиксо? Бананско му викам аз. Пак се сетих за италианския художник де. Ние нашите маймуни отдавна не ги ловим с плодове. Трици са достатъчни. А и са по-полезни. Нали гледате „Черешката на тортата"? Не ли? Е как се информирате кого да насолите тогава?

Ето, хората се подиграват на някаква "Мис Плеймейт", че много професионално поела духалото на гайдата с уста. Но то „плей" това значи - „свиря". „Мейт" мисля че е „чифтосвам се" или някакъв подобен брекзитски термин. В случая малко тиксо на неподходящото място веднага би смъкнало цената, независимо от банана. Но стига с тая култура.

Накрая ще ви помоля нещо. Аре карайте малко по-внимателно. И като шофирате също.

Новините

Най-четените