Депутатите замразиха парите за втората година майчинство и те остават 380 лева на месец. Вярно, сумата е малка, признават от ГЕРБ по време на дебатите, но пък виждат в нея стимул за майките да се върнат на работните си места максимално бързо.
Да върнем майките на пазара на труда по-бързо не е лоша идея. Но ето какви са препятствията за това.
Най-много майки има в големите градове, защото там е основната концентрация на хора в трудоспособна (и детеродна възраст), а в по-малките градове има недостиг на работни места. Това обаче значи и че в големите градове има и най-сериозен недостиг на места в яслите и детските градини. В частните детски заведения място винаги ще се намери, но ако семейството може да си ги позволи, то едва ли би разчитало на държавни стимули. Агенцията по заетостта има програма за детегледачки, но тя не може да покрие всички.
Затова ако искаме майките да се върнат на работа някога (било то след първата, втората или която и да е година от майчинството), е хубаво да осигурим място, на което да оставят децата си, докато са на работа. В противен случай идеята за по-бързо връщане на пазара на труда си остава неосъществима.
Не размерът на обезщетението би бил стимул, както предполагат БСП - за втората година то да стане 650 лв. Това вероятно би осигурило още година спокойствие единствено за онези, които не виждат в плановете си връщането на работа или кариерно развитие и по-скоро би насърчило раждаемост срещу парични облаги, с което демографска криза не се решава.
Истината е, че средностатистическото семейство в България отдавна не включва държавата в плановете си за дете, а разчита на спестявания, роднини и възможност някой да помага с детето след изтичането на заветната една година. Повечето майки се възползват от втората си година майчинство не от мързел или алчност заради обезщетението от 380 лв., а защото нямат възможност да се върнат на работа.
Друг въпрос е и как точно искаш да стимулираш някого да работи, без да му предлагаш поощрение, а само санкция. По-добре би сработило да предложим на майките възможност за повишаване на образователната им степен или квалификацията им. Или да предвидим стимули за младите работещи родители. А защо не и да подпомогнем развитието на частните инициативи за надомна работа?
По-бързото връщане на работа изисква серия от мерки, много политическа воля и по-добра координация между държавата и общините. И ако някого в този дебат наистина го интересува дали българската майка ще се върне по-бързо на пазара на труда, трябва да помисли как да я стимулира, а не да й подхвърля неработещи тези.
Първо, авторите на подобни неща да не си пишат името, а да пише лаконично "Webcafe", е някакво ново дъно. Кой е тоя Webcafe, ще ме запознаете ли с него? Интересно име, май не е българско... Второ, в България майчинството е най-дългото платено майчинство в Европа. Подобно нещо не си позволяват далеч по-богати от нас държави. От друга страна в държави с по броени месеци майчинство прирастът е положителен, а в България, където една жена може съвсем законно да търка дивана две години и половина, прирастът е отрицателен. Защо така става? Трето, "Истината е, че средностатистическото семейство в България отдавна не включва държавата в плановете си за дете" - да, така и трябва. Като искаш деца, ще си ги гледаш.
Кени, едва ли точно дългото майчинство е причината да имаме отрицателна раждаемост. По-скоро се корени във високоразвитата ни и правилно разбрана цивилизацийка.
Парадокс! Един индивид с келтски ник и аватар на чукча се загрижил за българското име на сайта. Какво общо имаш ТИ с българското, канче? Друг парадокс. Чукчата, която не е отгледала и едно коте, не пропуска да се изходи за отрицателния прираст на българите. И ни дава за пример други страни. Кои са тия страни, чукча? Бангладеш и Буркина Фасо, в които се съмнявам изобщо да има платен отпуск по майчинство. Във всички бели страни, включително и в шарената Бразилия прирастът е отрицателен.