Британският вестник Sun разпространи кадри от филм, на които се вижда как кралицата на Великобритания Елизабет Втора прави нацистки поздрав. Като дете, през 1933 г., далеч преди да започнат зверствата на нацисткия режим. Подробности, които от Sun удобно премълчават, но останалите медии във Великобритания обясниха добре. Не защото е в интерес на кралицата, а защото е в интерес на истината.
Като Sun или като всички останали
Тази новина се превърна във водеща за сериозни медии с национално покритие. И то във варианта, в който във Великобритания я отразиха единствено Sun, Mirror и левия Independent с руски собственици. При всички останали акцентът беше поставен върху това как нещо от личния архив на кралицата е изтекло в жълтата преса. И то с премълчаване на част от подробностите, за да се постигне максимален ефект на скандал.
За българските медии с претенция за сериозност напомням - в. Sun, в голяма степен Mirror и Daily Mail, френското списание Closer и немският таблоид Bild са европейската версия на родните Шок, Шоу и Уикенд. Да, там от време на време пише истината. В случая видеото е автентично, това е кралицата като дете и тя прави нацистки поздрав. Най-често истината обаче не е цялата, леко изкривена е, че да се получи скандална интерпретация и почти винаги е допълнена, доукрасена, а около нея има повече измислици, отколкото в сайтовете за неновини.
"Бихте ли цитирали жълт вестник?"
Ако се колебаете дали да цитирате Sun, си задайте въпроса: "Бих ли цитирал жълт вестник?". Разбира се, винаги може да се окаже, че британските жълтурковци са попаднали на ексклузивна новина и вие сте пропуснали първи да я съобщите у нас. В повечето случаи обаче ще избегнете "удоволствието" след обяд да опровергаете информацията, която сте пуснали сутринта. Защото в отровната среда на българските медии, където си имаме достатъчно родни измислици, едва ли е необходимо да внасяме и чуждите. Дали да цитираш Sun или Financial Times е въпрос на редакционна политика, но е задължителен избор. Който е време медиите да направят.
Ако все пак новината ви се стори интересна, проверете дали я има в Guardian или Daily Telegraph. И използвайте тяхната информация.
Така ще избегнете допълнителното количество сол.
И тук не говорим за тази новина, за това видео, за онази снимка. Използването на чужди източници трябва да става в контекста на местните отношения политика - медии - бизнес.
Обикновеният читател не е длъжен да има едно наум за всяка информация, която чете, но тези, които му я предоставят, са. РИА "Новости" например е добър източник на информация за много неща, но не и за украинската криза. Анадолската агенция за Ердоган е неточен източник. Медиите на Болоре във Франция са силно повлияни от неговото приятелство със Саркози.
Случат с кралицата не е новост. Във Франция вече се опитаха да припишат нацистка биография на Франсоа Митеран. Оказа се истина, колкото партийната книжка на Стефан Софиянски. Което не попречи да бъде обсъждано толкова дълго, че да остане като "истинска новина" за мнозина.
Източник?
Преди време британските таблоиди пуснаха "новината" за предстоящ трансфер на Гюндоган от Борусия Дортмунд в Манчестър Юнайтед. Източник? Снимка на приятелката му, публикувана в Instagram, на която се вижда табло с полет за Манчестър на летището в Анталия. Достоверно, нали? Ако видите Бербатов да пие бира в Благоевград, недейте да съобщавате, че е пред трансфер е Пирин. Най-вероятно ще сбъркате.
*авторът е редактор в Chronicle.bg
