Седмицата преди изборите е време да вали социология - предпоследни и последни моментни картини на настроенията преди изборите. Но колкото и фина методология да използват социолозите, техните проучвания имат една сериозна слабост - нима някой може да предскаже (за широката публика) колко ще са купените гласове?
Така е, всеки си има ахилесовата пета, а за предизборната социология това са брокерите на гласове.
Нека не се лъжем, демокрацията си е демокрация, но сиренето е с пари. Особено по малките населени места, особено сред махалите. Или в онези фирми, в които собственикът/началникът събира подчинените и започва да разправя колко добре ще е за фирмата, ако еди кой си кандидат дойде/остане на власт.
Сега е време всички да започнем да се мръщим и да коментираме решително срещу купения вот и срещу онези дребни души, които си го продават. Според изследването на "Галъп интернешънъл" това са около 600 хил. души - предимно необразовани, по-бедни и/или от малцинствата.
Много кампании досега сме виждали, в които хората биват призовавани да отидат до урните, за да минимализират щетите на купения вот. Всички сме чували и лафове от сорта на "Гласувай, за да не гласува някой циганин вместо теб" и подобни.
Но нека да погледнем по един малко по-различен начин към темата. Тези хора, принудени или платени, на практика абдикират от правото си да избират сами, давайки го на някой друг, който иска нечестно да спечели власт. Понякога 50 лв. или дори 150-200 лв. (каквато информация пускат от "Галъп") са врабче в ръката, което ще предпочетеш да стиснеш. При определени условия...
Трябва ли да съдим тези хора за избора им?
Деянието им е подсъдно и за него се предполага присъда до 3 години затвор и до 5000 лв. глоба. И да, неморално е - както продаването, така и купуването. За пари се продаваш. Вярно, не тялото, но гражданските си права. За 150 лв. продаваш бъдещето си на някого, който оценява твоя глас и твоето собствено значение като човек за 150 лв. Ако въобще можем да говорим за 150 лв. като сума...
Колкото и неморално да ни изглежда това, все още има места, където тези пари, особено в края на месеца, имат по-голямо значение от което и да е обещание за светло, чисто, иновативно бъдеще. Дали това е оправдание? Ако си изпаднал в ситуация, в която 50-100-200 лв. да са належащи, най-често нямаш нужда от оправдание. Такъв е животът.
А и защо не? Макар да вършиш престъпление, законът не се е спуснал да те преследва. Нима досега има и една присъда срещу гражданин, който е продал гласа си?
Та, когато имаш нужда и нямаш страх от наказание, какво ти пречи да си продадеш гласа? Съвест? Едва ли. Особено когато става въпрос за избор между хора, които още от самото начало си приел за маскари (щом вече са в политиката, какви да са).
Междувременно има и друг важен момент, валиден особено за махалите и малките населени места - брокерите на гласове и влиянието, което те упражняват върху местните общности. Това са хора с пари, често големи работодатели, прекупвачи на тютюн, тартори на банди или нещо от сорта. Понякога те дори вече са избрани за кметове.
За да участват в схема с купуване и продаване на гласове, те много добре знаят на колко гласа могат да разчитат, иначе няма да са релевантни на "пазара". И тези хора съответно знаят от кого какво да очакват, както и как да прилагат наказания, когато не получат очакваното - уволнения, финансов натиск, психологически натиск, дори физическа саморазправа - има предостатъчно примери за всичко това.
Разбира се, има някакво номинално преследване срещу подобни "герои" на демокрацията, но практиката не показва особени резултати. Макар всеки път на избори да има някакви арестувани "брокери", крайните присъди продължават да са твърде малко. Нещо повече - в голяма част от случаите, в които се стига до ефективна присъда, става въпрос предимно за "бушони" - хора, които "гърмят", за да предпазят реалните играчи в схемата.
На национално ниво партиите може и да обещават чисти и светли идеали, но на терен политиката има навика да приема много по-практично ориентирана гледна точка. И колкото по-малко е мястото, толкова повече в реториката изчезват високите идеали и се появяват конкретните ползи.
Иначе казано - поредната негласна българска традиция, която, подобно тричането на кучета, е трудна за изкореняване, просто защото никой вътре в схемата не иска тя да бъде изкоренена.
А резултатите тук са видими. Може би не в София и в големите градове, където има твърде много гласоподаватели и това намалява тежестта на купения вот. Но на онези места, където кмет се избира с до 10-20 хил. гласа, 1000 купени могат да решат изхода на изборите.
Решават и въпроса кой ще разполага с ресурсите на цяла община, град или село. Ще се изненадате колко възможности се отварят пред един селски кмет с малко повече визия за нещата.
Ако искаме наистина да се борим с купуването на гласове като практика, трябва да се стигне и до реални действия - от наказателно преследване, през изкореняване на цялата тази повредена среда, която действа като предпоставка за някого да продаде гласа си. А за това се иска истинска политика, не само имитирането й.
А, да, и да се помни: Купуването и продаването на гласове е престъпление.
@#1, защото не си от контингента. Пазарува се на едро и се пазарува с идея за печелене на конкретни места.
кафето, пропускате очевадното: няма един кандидат, който да е по-загрижен за обществения интерес, от колкото за своя. Това прави гласуването повече или по-малко мач между лобита и кръгове, в който гласуващите са просто публика по трибуните. Ако някой им купи билета защо да не викат за "когото трябва" ;)
Пропускаш без да искаш,та нарочно Иванчева. Фактът че тя единствена се опълчи на Борисов говори че е против статуквото. В статията има една лъжа! Купуването на гласове не е само "българска традиция",както се опитва да ни внуши автора,но и западна.