Бивши президенти няма, но пък има цял закон за техните права: пожизнена заплата в порядъка на 3000-4000 лева на месец, здравни вноски за сметка на държавния бюджет, просторен офис, оборудване и пари за издръжка на един сътрудник, в комплект с едногодишен безплатен абонамент за услугите на НСО. С други думи - достатъчно любезни условия за ранна пенсия.
Законът обаче не важи за бившите вицепрезиденти - онези вечни "втори хора", чиято единствена ясна конституционна функция е да се пазят живи и здрави в случай на кончина на титуляря. Останалите им задължения зависят от добрата воля на президента и попадат в пожелателната рубрика "Старай се да не пречиш".
Историята показва, че дори при най-добро стечение на обстоятелствата и мирно сходство в характерите - вицепрезидентът си тръгва забравен и/или обиден.
Петър Стоянов дори не покани Тодор Кавалджиев за втория си поход към "Дондуков" 2. Ангел Марин пък се принуди да откаже дежурния орден "Стара планина" след язвителната реплика на Бойко Борисов "Хората се радват на отличия, кучето - на месо".
Случаят с Маргарита Попова е много по-особен: не само защото си тръгва в работоспособна възраст за разлика от предшествениците си-пенсионери.
Попова разбираше отлично, че няма да получи повиквателна за втори президентски избори, и то много преди Росен Плевнелиев да "осъзнае" нежеланието си да се кандидатира. За ордени и благодарности - и дума да не става. Достатъчни бяха почетното рицарство в Ордена на тамплиерите и дисертацията в УниБИТ.
Разбира се, никой не очаква от вицепрезидента да остане безработен до края на живота си в името на криворазбраната чест и достойнство. Но издайническата бързина на прехода от държавната служба към частния сектор заслужава внимание.
През 2009 г., когато Маргарита Попова стана министър на правосъдието, предвидливо предпочете да запази статута си на магистрат. Запази го и след като беше избрана за вицепрезидент. Сега обаче, когато дойде време да се върне като прокурор във ВКП под прякото началство на Сотир Цацаров, предпочете да сложи край на кариерата си в съдебната власт. Без много обяснения, без сбогуване, но можем да предположим - с полагаемото обезщетение за всяка прослужена година - така е по закон.
Има известна доза хумор във факта, че Попова прие пост в работодателска организация (БСК), конкурентна на КРИБ, в която Росен Плевнелиев членуваше преди началото на политическата си кариера.
Докато Плевнелиев се гордееше с лустрационната си политика спрямо сътрудници на ДС - сега Попова реши да стане "вице" на агент "Генчев" от бившето Научно-техническо разузнаване на Първо главно управление. Ирония на съдбата, или честита баня...
Председател на БСК е собственикът на "Овергаз" Сашо Дончев, заради когото Бойко Борисов се оплакваше, че го окарикатурявали "все по-объл", откакто спрял кранчето на газовите посредници на изхода на руската тръба.
Няма смисъл да гадаем с какво ще допринесе за търговския арбитраж един юрист с кариера в наказателното право, който доскоро отговаряше за помилванията и българското гражданство.
Но историята на Маргарита Попова е показателна в едно: да бъдеш вицепрезидент в парламентарна демокрация, не се препоръчва за хора с амбициозен размах.
В най-добрия случай, оставаш неразбран. В най-лошия - попадаш под влиянието на "доброжелатели", които не търсят нищо повече от клин за пробив в президентството. Във всеки случай - да бъде за урок на Илияна Йотова.
Публикацията е добра, но твърде мека като за Попова. Познавам такъв тип хора, чието лично благо е изведено в смисъл на съществуването им, комбинаторки и продажници, правещи си малките лични сметки години напред. И зависими. Просто си представям М.П. в опушените библиотекарски кабинети как твори "дисертация". Е, сега за му е чистита на Сашо Дончев, търкулило се гърнето и си намерило похлупака.
хА-ХА, Рок, това не джемпърче, а шалче, артистично наметнато на вещерските рамене. А е розово, за да не е червено, знаеш библиотекарите живеят в конспирация.
Попова беше и е класи над комсомолското недоразумение ЧехлЮ, така че и стискам палци.Изглежда обаче, ще се наложи да изхранваме Роско Скалистите планини пожизнено.Що не си го приберат либерастките демократични сили и да му сипват в човката?!В края на краищата това подобие на президент защитаваше техните тези и нито веднъж българските..
1Sion1 Плевнелиев: 1. Идва от семейство на двама учители. 2. Завършил е математическа гимназия с отличие. 3. Национален шампион по програмиране. 4. Завършил е изчислителна техника във ВМЕИ. 5. Участвал е в разработката е микропроцесорни системи, когато имаше 5-6 компютъра в София. 6. Притежава първата строителна фирма в България със сертификат ISO 9001 7. Работата му в Германия включва възстановяването на Райхстага и 2 летища - Мюнхен и Дюселдорф. 8. Построил е най-големият частно инвестиран обект в България. 9. Беше най-успешния министър в Правителството, в което участваше. 10. Той беше Президента, който българите избраха. 11. Плевнелиев е много богат човек, далеч преди да влезе в политиката. Много богат. Попова: 1. Завършва немска гимназия. 2. Завършва в СУ Немска филология и Българска филология. После и Право. 3. Работи като коректор във Военно издателство. 4. Работи като прокурор. 5. Става районен прокурор. 6. Софийски окръжен прокурор 1996-2006 (годините на най-големите престъпления и грабежи). 7. 2007-2009 - оглавява отдел „Противодействие на престъпленията против финансовата система на ЕС“ във Върховната касационна прокуратура, който разследва финансови измами със средства от еврофондовете. (Времето на тройната коалиция с невероятните й размери на грабеж и измама - не си спомням някой е осъден) 8. Министър на правосъдието - неуспешен. 9. Вицепрезидент. 10. Веднага след президенството отиде да работи за олигарси. Пич, аз съм имунизиран срещу политиците. Тук обаче сравняваш кон с кокошка. Умен, преуспял човек с посредствена и съмнителна жена, която идва от средите на най-лошата каста в България - юридическата. Обясни ни сега къде точно е разликата в класите.
Чичо Пенчо, РЕСПЕКТ!!!