Това, че има огромна дупка между образователната система и бизнеса, отдавна се знае. И докато в публичното пространство спорът се мести в посока трябва ли академичното да се нагажда спрямо бизнеса, реалният проблем сякаш бяга.
Оказва се, че едва 6% от работодателите в България се престрашават да наемат току-що завършили студенти или ученици с професионално образование. И то - само за да се разочароват.
Всеки трети от висшистите и над половината от хората със средно образование нямат нужните знания и умения, за да работят това, за което са учили.
В превод: нито на училищно, нито на академично ниво образователната система успява да подготви кадрите за живота напред - т.е. не успява да им даде образованието, с което могат да се интегрират в професионална среда. Именно онова, заради което стават част от системата.
Какви са причините за това, може да се спори - дали лошите учебни програми, които не са обновявани от преди компютърът да се върже с Интернет, дали липсата на качествен контрол на знанията, която води до най-ниска оценка "добър 4" в студентските книжки.
Нишката се къса още в гимназиите, където и 4-ката е много завишена тройка с цел да не се смъква успеха на абитуриентите, за да изглежда по-престижно училището.
Оттам нататък рядко се налага на ученика да доказва каквото и да е - освен ако не става дума за някоя инженерна специалност с висок праг на входа и съмнителни перспективи на изхода.
Проблемът не е, че държавата произвежда безработни отличници, а че не произвежда активни и самостоятелни индивиди, които сами да поемат инициативата за професионалната си квалификация.
Вместо да се насърчава предприемачеството и ранната ориентация към практически умения, младите българи се всмукват по инерция от "университети", които не правят наука, а надграждат гимназиалната посредственост.
След 5 години загубени в имитация на труд и безпаметно студентство, все повече кандидат-архитекти, юристи и икономисти се вливат в армиите от анонимни служители в кол-центрове или "сектор услуги", защото иначе не могат да си платят наема със заплатата, която "престижната" специалност им предлага.
Сигурно на нечий планово-административен мозък му се струва изключително социално-отговорно да се поддържат 50+ ВУЗ-а и безбройните им филиали из цялата страна, с цел да се крепят демографията в провинцията, но това е пагубно както за науката, така и за бизнеса.
Неслучайно след IT-специалистите, конвертируеми с познанията си по цял свят, най-търсените професионалисти с висше образование в България са... чиновниците.
