Разделението на труда е урок, който Румен Радев научава постепенно, и го научава по трудния начин.
Третият ден от мандата му започна с рядко срещано одобрение за новото служебно правителство, а завърши с комуникационно бедствие, което можеше да се избегне при малко повече усърдие от "излишните лица" в екипа му.
Излишните лица, за да не се обидят анонимните гореспоменати, са описани от Платон като онези, от чийто принос не зависи съществуването на републиката, а зависи само нейният разкош - "мимици, поети, актьори, танцьори, майстори на различни предмети, занаятчии и други служители".
И така - докато държавният глава се занимаваше главната си функция, колективният мозъчен тръст на президентския PR се захвана да облагородява Twitter.
Първо, отказа да поддържа досегашния канал за комуникация, използван 5 години от екипа на Росен Плевнелиев (да не би да прихване неправилни последователи?), после - тотално оплеска пейзажа, като добави в списъка на "задължителнитe" си източници на информация профилите на Нина Добрев, Джими Фалън и Емил Конрад.
Ако администрацията на Плевнелиев влезе във фолклора със своите "върхови постижения" като Колорадския Пирин и mangali.pdf, сега Радев си има @PresidentofBG, който се абонира за Чарли Шийн и за премиум-бельото на Victoria's Secret.
Вината, разбира се, може да се прехвърли на незнайния стажант от "Позитано" 20, командирован за пет години в някой от килерите на президентството с лаптоп и комплект пароли. Но проблемът не е негов.
Проблемът е, че никой няма нужда от президентски акаунт, който да "обнародва" укази в трето лице, единствено число. Затова си има Държавен вестник. Никой няма нужда и от излишния патос!!! на досегашния @BGPresidency, който дублираше всяка реплика на Росен Плевнелиев с възклицателни знаци.
Социалните мрежи не са притурка към "Работническо дело" и не търпят безлични официози. Хубавото им е, че няма как да заглушаваш заслужени или незаслужени коментари, като вдигнеш телефона "на туитър". Още повече - няма как да се оправдаваш с обяснения от типа "Бях под упойка", като депутат пред сутрешен блок.
Това е част от "функционалната грамотност" на всеки уважаващ себе си политик.
Не е възможно да се харесаш на всички, но е препоръчително поне да не се излагаш. Минута невнимание - цял мандат резил.
