"Нямам представа каква заплаха сме създали с възможността да говорим свободно и да задаваме въпроси. Аз се гордея, че ние го правим. Нашата битка е да продължим да го правим, много ми се иска това да бъде и ваша битка"
Тези думи на Даниела Късовска - зам.-директор на "Хоризонт" (в оставка) - заслужават да бъдат изписани над входната врата на всеки Факултет по журналистика в България.
За последните седем дни колегията в БНР показа каква е истинската разлика между държавната и обществената медия. Между дръжкофонията като трудова повинност и защитата на свободното слово като призвание. Между пълнежа на ефирно време с "бял шум" и конституционното право на гражданите да бъдат информирани.
За сметка на техния кураж срещу шантажа на дребно и "главанашкото" спиране на радиосигнала, медийният регулатор СЕМ вдигна рамене в престорено безсилие.
Оказа се, че задраскването на журналисти до второ нареждане, изнудването на ръководния екип, принудителното командироване, преждевременното пенсиониране, финалното дърпане на шалтера за 5 часа и представянето на неверни и непълни сведения в официално изслушване не изпълвали норматива за "груби и системни нарушения" по Закона за радиото и телевизията.
81 дни след подписването на управленския договор със Светослав Костов мнозинството в СЕМ демонстративно свали доверието си от него, но дотам. Мандатът му не може да бъде прекратен, докато "безпрецедентната криза" не се повтори и потрети. Срамежливо поисканата му оставка остана за дневния ред на някое друго заседание с надеждата, че скандалът ще затихне отвъд третия ден.
Комисията по медии и култура в Народното събрание - която би трябвало да има най-сериозен интерес да изясни кой, по дяволите, вдигна Радиото на балон един месец преди избори - играе гузен пас.
В ефира на националната телевизия Вежди Рашидов обобщи с тежкото, но добре обмислено "Айде стига с тази свобода на словото".
За да бъде завършен абсурдът: синдикатите в БНР, чийто смисъл на съществуване уж е защитата на интересите на професионалния колектив, се запретнаха да списват контраподписка в полза на генералния директор. За добро или за лошо, дори не си правят труда да оспорят твърденията за нерегламентиран натиск върху редакционната независимост.
Журналистите, които цяла седмица публично свидетелстват за ненормалната работна среда, са принудени да се върнат обратно "по конете" под същото ръководство и да изпълняват нарежданията на онези, заради които излязоха на бунт.
Битката ще си я водят сами, докато "тишина и мъгла бавно скапват душата".
С глави, заровени в пясъка, отговорните фактори чакат провинилите се да се самосъкратят, цензорите - да се саморазобличат, а системният дефект с монтирането на неуместни, безволеви, зависими кандидати начело на ключови институции да се поправи от само себе си.
Забележително е, че една от заплахите от каталога "Нещо лошо ще се случи с БНР" (по Светослав Костов) е било предупреждението, че БНТ и БНР може да бъдат принудително съчленени в хибрид на още по-къса каишка. Уви, и това не направи впечатление на СЕМ.
Неоправданото заглушаване на националния УКВ-ефир се оцени на малко под 30 000 лв. глоба.
Неоправданото заглушаване на човек, който задава въпроси, се оказа безплатно.
