"Уникална книга, която събужда гордост от българската история! - 5 звезди."
Гледам ревюто на въпросната книга, което ме убеждава, че ще ми разкрие велики моменти на героизъм от българската история и ще направи живота ми по-пълноценен с тези знания.
Корицата изобразява владетел с корона и богати дрехи на фона на българското знаме. Автор - липсва. Информация за историците, работили по този труд също липсва.
Бегло е описано за какви битки се разказва вътре. Ако искаш да разбереш, ще си купиш и ще четеш.
За сметка на това сайтът изобилства от положителни ревюта в стила на "чудесна книга", "пренесе ме в епохата на битки и победи", "накара ме да се чувствам горд с миналото ни" и т.н.
В рамките на последните няколко месеца попаднах на поне 3-4 подобни продукта - историческа книга, която претендира за това, че ще запази живо българското минало и духа на предците ни, ще разкрие мистичните тайни на глаголицата и/или кирилицата, ще даде отговор на мистериите в родната ни история и т.н.
Обединяващият фактор на тези епохални трудове е, че зад тях липсват автори - били те историци, или не, а като име стои само това на някакво мнимо издателство.
Вместо това имат Facebook страница и Instagram профил, които водят към скалъпен набързо сайт с няколко "продукта" - 2-3 "високостойностни книги", медальончета с розетата от Плиска или печата на цар Калоян, шарени книгоразделители и други.
Очевидно в ерата на социалните медии всеки вече може да стане не само писател, но и издател.
И това само по себе си не е лошо нещо. Предприемаческият дух трябва да се насърчава.
И все пак не мога да не се подразня на това, което тези пишман издатели предлагат като "продукт" - fast food книжлета за история, приличащи повече на долнопробна стока от Temu, която трябва да ти реши проблемите с хъркането, отколкото на реален исторически труд.
---
Защо у нас на практика има много ниско ниво на грамотност по история - обяснението на един историк:
---
Напълно наясно съм, че в България съществува идеята, че ако си си прочел поне един от учебниците по история от училище, значи вече си парче историк.
Помня добре и бума на т.нар. "чалга история", в която разни хора разпространяваха гръмки и напълно недоказани твърдения за миналото на страната ни, просто за да събират слава. То не бяха вампири и русалки, то не беше чудо.
Случващото се сега обаче ми идва като следващо ниво на простотията - анонимни творения, които правят с българската история това, което "Дисни" правят с приказките на братя Грим. Същевременно с това претендират, че са стъпили на моралния връх да поучават останалите как трябва да се пази родното ни минало.
Дразни ме наглостта, с която подобни продукти претендират да разкриват някаква скрита истина за миналото ни и да пазят съкровената му същност, докато всъщност предъвкват клишета и мистификации.
Същевременно работата на много способни истински историци у нас, които се борят да разбият същите тези клишета, остава назад, просто защото не разчита на гръмки заглавия и обещания за скрито познание.
Факт е, че историята трябва да стане по-достъпна за обикновените читатели, но със сигурност това не е начинът. Маркетингов патриотизъм, в който любовта към родината се използва с една цел - да продава смотан продукт без някаква особена стойност.
Така че ако бях на ваше място, бих се пазил от подобни шарени книжлета, които нито си имат автор, нито особено подробно обясняват за какво става дума. Шансът да се окажат посредствен боклук е твърде голям.
---
Защо търсенето на будители в днешно време е грешка:
