В България със сигурност има излишък на юристи в тонове, но ако трябва да се намери мисъл за написване на наредба или закон, работата съвсем издиша. При това шумно - като от спукана до ухото ви политиетиленова торбичка.
За нея ни е думата. От 1 октомври би трябвало да се въведе продуктовата такса от 15 стотинки върху най-тънките такива торбички, тип "потник". Наложи я Министерството на околната среда и водите (МОСВ), след като се канеше да го направи още от времето на Джевдет Чакъров - има-няма една петилетка.
Парите от тия такси трябваше да постъпват от производителите на полимери по сметките на едно държавно предприятие към МОСВ - ПУДОС (цялото му име е Предприятие за управление на дейностите по околната среда). С тия пари можеха да се финансират много малки проекти по селца и паланки, включително и за канализация. Обаче не.
Защото производителите намериха начин да заобиколят наредбата. Как? Супер елементарно. Пуснаха маааалко по-дебели торбички, нарекоха ги 15+. Т.е. излизат вече извън обсега на наредбата. Следователно? Следователно не дължат никакви подобни продуктови такси.
Разбира се, и торбичките с дебелина 15+ са също толкова некологични, колкото и тези с дебелина 15 микрона. Пита се защо юристите и експертите, написали въпросната наредба, ограничиха действието й дотам... Елементарно е продуктовата такса да действа за всички полиетиленови торбички.
Дали обаче са го направили от незнание или поради други некологични интереси? Все пак, над милирад такива незначителни пликчета, в които опаковаме продукти, зарзават и др., се харчат годишно в България.
