„Водих баба си на изследвания" или „Егати задръстването" вече няма да се използват толкова често като оправдание за закъснение на работното място.
И без това претупвания по бг традиция петъчен ден става официално почивен - засега само за общинските служители в Хасково, които в четвъртък следобяд спокойно могат да се отправят на риба.
Новото работно разписание влиза в сила от 1 юли със заповед на кмета Георги Иванов, според която всички служители на общината до края на годината ще излизат всеки петък в неплатен отпуск.
И ако досега са получавали по триста лева, грубо сметнато сега ще вземат по двеста.
За всеки, който приема работата си освен като източник на доходи за приличен начин на живот, но и като удовлетворяваща позиция в обществото, подобна мярка би трябвало да изглежда някак нецивилизована и принудително антимотивационна.
Ако се доверим на стадната тенденция в мисленето обаче, едва ли някой служител ще посмее да възрази срещу тази „награда", тъй като всеобщото, издигнато в рамките на кризата, мнение е, че непълното работно време и съответно непълната работна заплата е по-безболезнено от орязването на жива плът от състава на административните служители (който в Хасково в крайна сметка ще бъде олекотен с 40 души).
Тази поредна примиренческа позиция, застопорена с наскорошното приемане на поправките в Кодекса на труда, ще спести на общинската хазна над 2 милиона лева - колкото е орязаната от 1 юли субсидия от републиканския бюджет, твърди кметът на Хасково Георги Иванов.
Проблемът в предприетите мерки всъщност не е само в това, че човешкият ресурс е последната грижа на антикризисните мислители. И че сред адекватните решения за съкращаване на общинските разходи може да попадне неналожителното използване на общинските микробуси или асфалтирането на някоя улица в рамките на хасковското благоустройството (за което Иванов така се престара, че в началото на миналата година се изправи срещу две обвинения, свързани с корупционни практики).
Съкращаването на работното време на общинския персонал със сигурност ще затормози местното управление и ще влоши качеството на услугите. Въпреки уверенията, че „ангажираните с административни услуги дирекции ще дават дежурства по утвърден от началниците им график."
Ако подобен начин на работа се превърне в тенденция, към която постепенно ще се присъединят и други общини, това още повече ще засили типичната за България бюрократщина. А въпреки ненатоварващата си четиридневна работна седмица, чиновниците вече ще имат допълнителни причини за напрегнатото си поведение, свързани с още по-семплите им заплати.
По темата в Кодекса на труда има още по-смущаваща поправка, от която става ясно, че тази мярка съвсем не е временна: с още три месеца може да се удължи периодът, за който се въвежда непълното работно време при намаляване на обема на работата. Досега в този случай работодателят имаше право да въведе непълно работно време за три месеца в рамките на една календарна година.
Излиза, че половин година си задължен да се трудиш срещу непълна работна заплата, което нямаше да е чак толкова стряскащо в страна с по-стабилни доходи и с изградена култура относно работното време и работоспособността въобще.
Представете си каква лоша шега ще изиграе непълното работно време в държава, в която неотърсените от посттоталитарната анархия хорица, винаги са възприемали скатаването от работното място като присмехулно отмъщенийце към системата.
Колко хора ще предпочетат да запълнят петъка с нещо полезно, което да им носи странични доходи, вместо да го оползотворят както подобава в оплаквания и псувни срещу държавата?
А и какво изобщо е основанието да се смята, че може да има намаляване на обема на работата в свят, който не е дал никакви признаци, че ще спре в близката една година. И в който страни като Япония съкращават не работното време, а минимизират тв сериалите до 20 минути, за да не заспят хората по средата им след тежкия работен ден.
Сравненията не са уместни, разбира се, но докато България се оглежда само в собствения си гьол, батериите на хората ще изгният поради липсата на нужда от смяна.
