Ако сте чели "Задочните репортажи..." на Георги Марков, със сигурност сте се смяли с глас при описанието на грандиозния проект за т.нар. Софийско море - "детинска фантазия, превърната в държавна строителна програма", с цел вождът Червенков да плува с яхта от Бояна до Панчарево.
Кому е нужно пристанище в полите на Витоша и кой реши да копае водоем, способен да издави целия град? Отговорът е: Щом в Москва може да има плавателен канал, и в София ще има.
"Слава Богу, че нямаше крокодили в Москва-река", уместно вметва Марков. Както историята показва - нито море се появи, нито платноходки плувнаха във Владайската река. Остана само смътният спомен за кипящ безсмислен труд и табелата "Тук ще бъде пристанище Павлово".
Тази история (по действителен случай) е на цели 60 години, обаче до ден-днешен продължава да се мултиплицира в серия от чудеса нечувани - недовършени шедьоври на българската управленска мисъл.
Формулата е проста: грандомански анонс, руска имитация, обещания за безброй работни места и задължителното наливане на "едни пари" за комисионни. Резултатът? Гьол с табела.
"Големият шлем" на Първанов финишира на няколко милиарда загуба и два ВВЕР-а наум."Енергийният център на Балканите" се готви за режим на тока всяка зима, щом суверенът си удължи ваканцията и пусне радиаторите. От "Газовия хъб" остана една помпена станция без тръби край Варна. Натам вървят и новините за "каспийската мечта" на България.
Енергийното и икономическото министерство бяха призовани да впрегнат цялата си мощ в намирането на концесионери за нефт и природен газ в блоковете „Силистар" и „Терес". „Много по-важно е ние да открием собствен газ в Черно море", обяви Делян Добрев, когато "Южен поток" беше заменен от "Турски поток". Дори подчерта проучването на Терес и Силистар като "първи приоритет" на правителството. Решенията за даването на блоковете на концесия Борисов определи като "най-смелите решения, които това правителство ще вземе".
Но точно както при кабинета „Орешарски", и сега конкурсът за „Терес" пропадна заради липса на кандидати. В пазарна среда, когато от един проект няма икономическа полза, към него няма и интерес.
През 2014 г. Борисов обяви, че енергетиката му е коствала властта и индиректно обвини Русия, че го е бутнала от страх. Дори отиде по-далеч: че благодарение на черноморския газ страната може да преустанови зависимостта си от „Газпром" за „поне 30-40 години".
Борисов все още разчита на изграждането на газов хъб - нищо, че газ май още няма. И почти както при „Южен поток", Брюксел и Москва са на различни позиции, независимо колко обстоятелствена става рисунката с химикал, чрез която Борисов обяснява идеята си пред Жан-Клод Юнкер.
Не е лошо да мислиш на широко. По-хубаво е обаче, когато знаеш защо го правиш и как да постигнеш високи резултати.
В противен случай, като драгалевчанина от текста на Георги Марков можем да кажем: „Ами чеках пара'одо да дойде... па като не дойде... тръгнах пеша".
