Държавата, в която да си болен е равносилно на смъртна присъда

Левкемия, рак, хематологични заболявания, други хронични болести. За болните от тях доброто лекарство, взето навреме, означава спасен живот, възможност за нормално съществуване и надежда, че ще изкарат и този ден. За един болен от Паркинсон пропускането на лекарство означава парализа, за покосения от рак - липсата на адекватна химиотерапия е равносилна на много страдание и дълга агония.

Тази седмица обаче, по предложение на здравното министерство и НЗОК, парламентът наложи мораториум върхуновите лекарства и новите терапии. Срещу мярката скочиха омбудсманът и редица пациентски организации. Целта е да се спестят 25-30 милиона лева, а реалната причина е да се наложат механизми за контрол над бюджета за лекарства.

По неофициални данни печалбите от нелегален реекспорт на лекарства годишно са за над 200 милиона лева. Сред тях са и много лекарства за онкоболни, като в злоупотребите участват болници. За проблема се говори от години, но едва на 2 декември се появиха първите арестувани. В разбитата схема са намесени лекари и директор на болница.

Реекспортът не е незаконна дейност, но когато това става с лекарства от здравната каса и от болниците, вече е престъпление.

Оказва се, че държавата е неспособна да контролира къде отиват скъпоструващите лекарства, част от които се пренасочват в чужбина, а цената за това трябва да платят пациентите.

И малките деца знаят, че в здравната система има огромни проблеми, чиято история е дългогодишна, а бързи и безболезнени решения няма. Неслучайно желаещите да станат здравен министър са отрицателен брой, а всеки опит за реформа в системата предизвиква невероятен отпор.

Става въпрос за много пари и сериозни злоупотреби, част от които най-вероятно не се случват без нечие покровителство. Едни от от главните действащи лица в процеса са лекари и този път никой не нарочва хората в бели престилки. Без тяхно участие обаче подобни схеми няма как да съществуват. Ясно е, че целта на новия здравен министър Кирил Ананиев - финансист, е да наложи икономии в пробитата здравна система. Но дали правилният път е да се направят на гърба на болните?

През 2007 година болната от рак Теодора Захариева осъди държавата заради липсата на животоспасяващи лекарства. В последствие тя се превърна в емблематична личност за борба за правата на онкоболните. И тогава здравното министерство предприемаше мерки за спестяване на средства и затягане на контрола. За толкова години как не се намери начин да се прекратят злоупотребите? Така докато едни се бореха за живота си, други печелеха милиони на техен гръб.

Силно емоционална е и реакцията на водещата Нана Гладуиш, за съжаление също известна през последните години с борбата си с рака - "Писна ми да гледат на мен като на нов автомобил, който харчи много". Ако мораториумът над лекарствата коства дори един човешки живот - кой ще го заплати на близките му и колко милиона струват страданията на болните?