Личността на 2017 г. според Time се оказа хаштаг. Shift + 3. Не политик, не изобретател, не революционер, не пионер.
Личността на годината не е лидерът на свободния свят (с какво го е заслужил?), не е лидерът на Европа (който и да е той?), не е дори диктатор като "Човеците" на 1938 и 1939 г. Хитлер и Сталин - oсвен ако не броим саудитският принц Мохамед, който спечели вота на публиката с притеснителна преднина.
Личността на годината е #MeToo - глобалното движение на безбройните жертви на сексуално насилие, което дойде, за да сложи край на омертата, (авто)цензурата, срама и страха. Веднъж завинаги.
На корицата на Time: не жени, а кадифени икони.
Ашли Джъд от "Целуни момичетата" стои на една маса с берачка на ягоди от Мексико и чернокожа лобистка. Инженерката, което разкри практиките в Uber за потулване на секс-тормоз, е рамо до рамо с... рамото на санитарка, пожелала да остане анонимна.
Това, което ги свързва, не е семейният статус, класата или расата, не са личните им постижения в професията. Общото между тях е, че "счупиха мълчанието".
През 2017 гласът им се чу по целия свят - след месеци, години, дори десетилетия пълна липса на съпричастност, колегиално и обществено внимание към преживените травми.
#MeToo активира движение, което успя да ликвидира за часове десетки гигантски имена, кариери, репутации. Преформатира тотално представите за добро и лошо на стотици милиони души по цял свят.
Дали това доведе до формална справедливост за жертвите и наказание за виновниците - за съжаление, все още не.
Дали обезглавяването на Харви Уайнстийн или Кевин Спейси ще сложи край на насилието над жени и деца в гетата, халифатите и патриархатите? Абсурд.
Дали #MeToo е прецедент?
Не съвсем. Новото се оказа добре забравеното старо.
Пак списание Time, само че през 1975 г., обявява Американската жена за "Човек на годината". Една от поименните носителки на тази титла е феминистката Сюзън Браунмилър, която издава фундаменталната книга "Против волята ни: Мъжете, жените и изнасилването".
Още през 70те съществуват локални групи за помощ и диалог между момичета, преживели насилие. Тъкмо тогава се оформя огромно движение за натиск срещу властите, което с много мъка и труд постига истинска законова промяна - включително, че съпругът няма право да насилва сексуално своята съпруга или че "смутното минало" на жертвата не оправдава онзи, който издевателства върху нея.
Общото между Жените на 1975 г. е, че не просто говорят, а действат. Сами по себе си, всички те са пример за истински пробив в недостъпни дотогава терени - политиката, религията, науката, журналистиката, спорта.
Затова все повече ни се струва, че личността на 2017 г. е Жертвата на ненаучените уроци. Това не са момичетата от корицата, а онези, които я държат между пръстите си.
Ако 40 години след книгата на Браунмилър дебатът все още не е помръднал от нивото "И на мен ми се случи", то това е огромна загуба на време. Почти половин пропуснат век.
Дали "исторически принос" може да се нарекат свидетелските показания на Тейлър Суифт срещу провинциален DJ, който бръкнал под полата й на фотосесия - преценката може да я направи всеки от вас.
Късогледството е порок, който само насмешката на следващите поколения може да поправи. За света през 1964-а "Бийтълс" може би са много по-значими личности, отколкото Линдън Джонсън, например. Айнщайн никога не е пробивал до годишника на Time, макар че години след смъртта си е компенсиран с награда "Човек на ХХ век".
Самата традиция на "титлата" е родена през 1927 г. поради простата причина, че Time проспива легендарния полет на Чарлз Линдберг над Атлантика и изпуска момента, когато трябва да му посвети актуална корица.
А най-безличното решение за "Личност на годината" ще да е било онова от 1969 г. - тогава, когато Човекът за първи път стъпи на Луната, списанието класира на първо място "Мълчаливото мнозинство от средните щати", избрало Ричард Никсън за президент.
Вместо поука - вържете си конец на пръста. Личността с главна буква винаги ще бъдете Вие, които четете, размишлявате и се съмнявате.
Иначе "Образ" на годината спокойно можеше да бъде и "Човекът, който търка лотарийни билетчета", "Жертвите на телефонни измамници" или "Онзи, който вярва в ХААРП".
За да не се случва това, от вас зависи да бъдете по-различен главен герой в собствения си филм.
Може би е крайно време всички пострадали или очакващи да пострадат от сексуално насилие, да се вземат в ръце. Иначе казано, да поемат в собствените си ръце сексуалния си живот - най-добре с подходящ вибратор и/или дилдо. Така ще могат да съдят производителите, че получават сексуалното си изживяване на криво и не съвсем на живо. А когато решат да правят кариера, да разчитат на таланта и способностите си, а не на усложливостта на телесните си отвърстия. Хора, престанете да сте идиоти! Поне малко здрав разум няма да ви навреди!
Това съдбоносно изчукване е дало ускорението в кариерата. За него са си мълчали, аналогично на бизнесмените-милиардери за "първия им милион". След тях вече стават особено словоохотливи. Вероятно когато се е случило, не е било съвсем неприемливо. Впоследствие отношението към такъв алгоритъм за градеж на кариера, се е променило. Както еднаква отговорност и вина носят даващият и приемащият подкуп, продаващият и купуващият дрога, така и тук в тази сделка участниците са двама. Дори да е доброзорно, щом не се е разчуло на момента, значи договорът е подписан и от двете страни със съответните ползи за тях.
А, бе ако поразровим в изданията на "ТIME" през годините, дали пък няма да открием за личност на годината я Харви Уайнстийн, я Кевин Спейси, или друг посегател над женската невинност
От жена съм чул, че да те чукат, когато не ти се иска, е травматично, дори да не е насила и да е собственият ти мъж или любовник. Вероятно се случва, макар и рядко, на всяка жена. Нямам представа, жените да кажат. Готов съм да им повярвам. Но не вярвам на такива, закичени с хаштаг, които се оплакват от травмата години след нея и след като, покрай нея, са реализирали слава и милиони. А Дияна ни дава и идея колко струват номинациите на Time, с примера на "мълчаливото мнозинство". След половин век ни сервира кресливото малцинство.
"#MeToo активира движение, което успя да ликвидира за часове десетки гигантски имена, кариери, репутации. Преформатира тотално представите за добро и лошо на стотици милиони души по цял свят." Първото изречение е истина, но второто е доста пресилено и префърцунено величаещо с претенциите да бъде фактор за определяне на вечните категории добро и лошо.
#MeToo...but I liked it!
>ако поразровим в изданията на "ТIME" през годините Ще намериш Хитлер, Сталин, Путин, Бил Клинтън и аятолах Хомейни. Може би не е лошо да погледнеш какви са им критериите за избора преди да възнегодуваш и да ги оплюеш като нещастници и смешници.
Фридке, и ти ли си Ме Тоо? Мислех те за по-умна от свинчопрас. Кои са тия леваци, които мразели тейлърчето? Аз не съм чул нито едно нейно изпълнение и нямам причини да я мразя. Само ми е отвратителна за мръсотията, която направи на
Грешка, погрешен клавиш. Тейлърчето ми е отвратителна заради мръсотията, която направи на диджея, но това не е само нейна заслуга, а на цялото болно американско общество. И ти ли се пишеш при ощипаните моми?
Дедо, признах те за познавач на женската душа /и на душата другото измерение/!! Тая жена, дето ти ги е говорила тия работи, твой'та жена ли е?? Щото, жените в определени ситуации, говорят какво ли не!!
Драга ми Победке, признанието ти е невалидно. Женската душа за мен е затворена книга. Затова оставих жените да се изходят по въпроса. И не, моята жена никога не ми е правила подобни признания. Ако понякога е изпитвалла подобни чувства е симулирала успешно. Колко му трябва на глупавия мъж, за да се почувства голям ебец. Но съм бил близък и с някои други жени и го чух от една от тях. Не гарантирам за вярността, ти кажи.
Като питаш, Дедо, да ти кажа...Това с ми туу ми е малко смешно, но не смея да се засмея Опитвам се да си представя как се случват тези неща. И винаги стигам дотам, че има жена, която иска нещо /по служба, така да се каже/ и мъж, който може да й го даде, но не по заслуги. Не че жената не заслужава, но има 100 като нея. И тогава....хм, понякога хората се изгубват в желанията и амбициите си. Не съдя никого и никого не оправдавам. Аз не бих постъпила така, защото друго ми име е Здравка Каменарова
Мила ми Победке/Здравке, за лишен път се убеждавам, че сме сродни души. Заключението ти е точно, ясно и прекрасно. Значи всичко опира до ти на мене, аз на тебе. Това дядо ти хаджия го твърди от месец и кусур, откак се разбърка тая помия, но от мен е невалидно, защото не съм жена а ретрограден сексист, на тия години вече не и мачо. И посмей да се засмееш. Усмихни се широко и лъчезарно, с 32 зъба. Миттутките у нас нямат такова влияние. П.П. Как да ти викам отсега нататък, Победка или Здравка?
"deowin | 07.12.201717:51 >ако поразровим в изданията на "ТIME" през годините Ще намериш Хитлер, Сталин, Путин, Бил Клинтън и аятолах Хомейни. Може би не е лошо да погледнеш какви са им критериите за избора преди да възнегодуваш и да ги оплюеш като нещастници и смешници. " Драги ми Прасчо, точно затова така съм се изразил:"ако поразровим в изданията на "ТIME" през годините" , защото не следа и чета , значи и не ме интересува тая или оная класация за човек, спортист, бизнес/мен/дама/, артист, стругар, фрезист...или обикновен чикиджия, на годината, века, бъдещето, вселената...независимо дали е в "Тайм" "Чук-чук", или друга медия. Без да съм религиозен и да познавам религиозните книги, се ми се струва , че там някъде суетата (човешка) е изброена като един от смъртните грехове. А за критериите ,все още тук някъде се вихрят коментарите за Харви Уайнстийн , Кевин Спейси и др. отговорни другари дето направили не знам кво си на не знам коя си.
а не трябва ли да съдят ,тия които се оплакават за това че са опитали( успешно) чрез подкуп да получат облаги