О, неразумни юроде, защо не разбереш: „История славянобългарская" не отпада от учебното съдържание по литература, а се премества от програмата за 6-ти клас и ще се изучава в 9-ти. Тоест, пак си е задължителна.
Хюстън, значи нямаме проблем. Ами като нямаме, веднага ще създадем.
Ще повикаме да се явят пред Социалния трибунал и Висшата медийна инстанция всички отцеубийци, предатели и политкоректни некадърници от МОН. Темата с Паисий може да е пържен вятър, но не е за изпускане, стига да докара малко рейтинг по исте(о)рически причини.
Логично, разцъфтяха горещи страсти по скалата на първосигналното патриотарство, което проповяда, ако може, защото така е редно, Ботев, Вазов и Левски да се изучават 12 години поред в средното образование.
Ето пример:
(Така изглеждаше разговорът между Антон Хекимян и заместник-министъра на образованието Ваня Кастрева тази сутрин, в национален ефир).
- Хората буквално искат да ви линчуват. Докога ще продължава тази гавра с българската литература?
Малко по-нарушена комуникация води до тези гневни изблици... Паисий присъства в учебното съдържание в следващи класове, в девети клас.
- Робинзон Крузо ли ще е будителят на българите?
Не, в никакъв случай. Има 5 български автори, които се учат в шести клас.
- Хората искат да ви линчуват...
Незнанието води до създаването на погрешни неща. Искаме да излезем от статуквото...
- Това значи ли да не бъдем българи?
Ние не може да живеем във вчерашния ден..
Телевизионният лъв Хекимян, когото неотдавна наричаха Малкия Бареков, затрупва учителката, по стечение на обстоятелствата отговорно лице в МОН, с въпроси, които не приличат съвсем на въпроси, а тя му отвръща с абстракции и безтегловности от сорта на „нашето време", „творческата свобода на учителите", и „интересите на учениците".
Не отива на един водещ да се заяжда със сензации за 1 лев, които на всичкото отгоре не отговарят на истината. Не отива и на едно министерство три месеца да не може да обясни един път завинаги, ясно и разбираемо, какви ще бъдат новите учебни планове.
Ролята на журналистите не е да правят внушения, а точно обратното - да ги разсейват. Хекимян обаче теоретизира - значи, тази година махат Паисий, „Балканджи Йово" и „Къде си вярна ти, любов народна", другата година още нещо и така, докато „знаковите" български произведения съвсем изчезнат.
Следователно ще изчезне и българщината, макар че не е известно единствено и само учебната подготовка по литература да я дефинира.
Самосъзнанието, за което говори Хекимян, се възпитава далеч не само в класните стаи. А в мътилката на тъпизми, агресия и безправие, така наречената действителност, в която растат децата.
Погледнете черните хроники и кафяво-жълтите сензации - явно всички сме в лудница и носим много зле скроена риза. И учениците са там - четат и гледат. Не Паисий, а Хекимян.
